Уилбур Смит - Порочен кръг

В дясната си ръка държеше бич за езда. Излезе иззад бюрото и бавно обиколи Карл на дългите си като на щъркел крака. Пое въздух с влажно хриптене и погали задника на Карл с кожения край на бича. Карл трепна от изненада, а Лукас отново вдиша дълбоко и се закиска по момичешки.

— Чудесно — проговори той. — Мноооого добре. Ще се впишеш чудесно тук. — Той намигна на един от надзирателите. — Ще обереш всички луфтове. Нали…?

— Да! Схванах, началник! — прихна и надзирателят.

Лукас застана пред затворника и седна на ръба на бюрото си.

— Имаш ли десет, долара за тоалетни принадлежности, красавецо Банок?

— Да, началник.

— Дай ми ги — протегна ръка Лукас и щракна нетърпеливо с пръсти. Карл разрови в джоба на новите си бели панталони и извади оттам смачканата банкнота. Лукас я грабна като с клюн от ръката му. После отиде зад бюрото си и отвори едно от чекмеджетата. Извади голяма пластмасова бутилка и я плъзна по плота на бюрото към затворника.

— Това е за теб.

Карл взе бутилката и разгледа етикета.

— „Масажно масло от най-добро качество“ — прочете той на глас, видимо озадачен. — И какво трябва да правя с това, началник?

— Ще разбереш, когато му дойде времето — увери го Лукас. — Просто гледай да ти е подръка. — Погледна към надзирателя: — Оформихте ли го за постъпване?

— Ето тук, началник — подаде му книгата за вписване надзирателят и Лукас драсна подписа си.

— Добре, момчета. След мен…

Притиснат между надзирателите, Карл бе съпроводен по коридора, през нова масивна врата и в дълга галерия, в която доминираха тъмносива стомана и още по-тъмносив бетон. Извитият купол на тавана високо над тях бе покрит с армирано стъкло. Остри правоъгълни лъчи ярка слънчева светлина сякаш прогаряха пода, а в тях танцуваха сребристи прашинки. От двете страни на галерията имаше дълга редица от заключени стоманени клетки. Сенчести фигури стояха, хванали прътите на решетките от другата страна, и се взираха в Карл, докато той минаваше покрай тях. Някои сардонично го приветстваха, други пронизително изсвирваха с пръсти, изкикотваха се и мушкаха ръце през решетките, за да направят неприлични жестове.

Лукас спря пред последната килия в редицата и отвори вратата с електронния си универсален ключ.

— Добре дошъл в килия 601, иначе казано, апартамент „Меден месец“ — усмихна се той и му направи жест с ръка да влиза. Карл мина през прага, а вратата се затвори с плъзгане зад него. Лукас и ескортът му се върнаха по пътя, по който бяха дошли, без да поглеждат назад.

Карл седна на единствения нар и огледа килия 601. Не беше по-голяма от килията в центъра за въдворяване. Единственото „подобрение“ в нея бе умивалникът от алпака до клекалото и столчето до голата маса. Всичко бе здраво хванато с болтове за стените, за да не може да се изтръгне и използва като оръжие.

Това щеше да бъде домът му за следващите поне петнайсет години, унило осъзна той.

В шест вечерта прозвъня звънец и следвайки примера на другите затворници, Карл застана пред вратата на килията си. Всички врати се отвориха едновременно и затворниците излязоха в галерията.

По команди, давани от въоръжените надзиратели по опасващата пътека с железен решетест под над тях, те се обърнаха и в колона по един се отправиха към трапезарията в другия край на галерията. Затворниците един по един минаха пред шубера на кухнята и оттам им подаваха малък пластмасов поднос. Вечерята се състоеше от купичка супа, друга купичка овнешка яхния и парче бял хляб. Карл си избра място в края на една от няколкото голи железни маси, но никой от затворниците не седна до него. Мъжете се събираха на групички по етнически произход. Някои от тях явно обсъждаха Карл, но той не можеше да чуе какво си казват, затова реши да не им обръща внимание. Каза си с горчивина, че сигурно ще минат години, докато намери мястото си в това смахнато общество.

Дадоха им двайсет минути да се нахранят, след което охранителите над главите им с викове ги пришпориха обратно към килиите.

Заключването стана точно в седем и половина. Карл легна по гръб на нара, кръстоса крака в глезените си и подложи ръце под тила. Беше изтощен. Приключваше ден на неизвестност и тревоги. Но вечерята, макар и противна, бе поносима и той си помечта да изгасят за през нощта мощното външно осветление. Само че надзирателите го бяха предупредили, че това никога няма да стане.

Малко по малко осъзна, че гласовете на съкилийниците му са притихнали в очаквателен шепот, накъсван от шумно подхилкване. Карл се надигна и надникна през решетката към дългата галерия, но полезрението му бе ограничено и от мястото си не виждаше никаква причина за промяната в настроението, обхванала другите обитатели на ниво 6.