Уилбур Смит - Порочен кръг

Скоро обаче се разнесе тропотът на множество крака, приближаващи по галерията. Той отново се надигна и спусна крака на пода. Този път видя Лукас Хелър, който държеше бича си за езда. Носеше униформена шапка с козирка.

— Затворник, на крака! — заповяда той и Карл скочи от нара. — Как ти хареса първата нощ в „Томас Тъск“, Банок?

— Чудесна е, началник.

— Вечерята?

— Не се оплаквам, началник.

— Скучаеш, нали?

— Не бих казал, началник.

— Лошо за теб, Банок. Защото съм довел със себе си няколко от старите момчета да ти правят компания. Някои от тях са тук от двайсет години, че и повече, и им е адски скучно. Никой от тях не е помирисвал жена през цялото това време и ако щеш вярвай, но са надървени като дяволи!

Карл продължаваше да стои изпънат в стойка „мирно“, кожата му настръхна. Беше чувал, разбира се, различни шеги и слухове, и бе предпочел да смята, че в тях няма нищо вярно и че нищо такова няма да му се случи. Но зад Лукас надничаха много странни мъже.

— Позволи ми да ти представя господин Джони Конго — сложи Лукас ръка на рамото на най-близкия до него. Лукас беше висок, но трябваше да се протегне за да го направи. Мъжът изглеждаше като планина от антрацит. Главата му бе сферично кръгла и гладка като гюле. Беше по тениска и шорти, което позволяваше на Карл да види крайници като стволове на абаносово дърво, плътни мускули и никаква следа от подкожна тлъстина. — Господин Конго е със смъртна присъда и излежава дните си долу, докато Върховният съд разгледа обжалването й. При нас е от осем години, затова се ползва от някои специални права за посещение. — Лукас протегна ръка с отворена длан и Джони Конго сложи в нея двайсетдоларова банкнота. Лукас се усмихна в знак на благодарност и отключи вратата на килията, която се плъзна встрани. — Действайте, господин Конго, и не бързайте, просто се насладете на всичко.

Конго влезе в килията, а останалите мъже се струпаха от другата страна на решетката, като се бутаха за по-добра позиция. Всички се усмихваха в очакване на забавлението.

— Имаш масажно масло, нали, белокожко? — попита Конго. — Давам ти трийсет секунди да се смажеш и да застанеш на колене, иначе влизам в теб на сухо.

Карл отстъпи крачка назад. Беше загубил дар слово от ужас и можа само несвързано да изломоти:

— Не…! Не, моля ви, оставете ме на мира!

Килията бе малка и с три гигантски крачки Конго го приклещи в ъгъла. Посегна и сграбчи Карл над лакътя. После с небрежно извъртане на китката го запрати по корем на нара.

— Събуй си панталонките, белокожко. Дай ми маслото… — Забеляза бутилката масажно масло на поставката над умивалника, където Карл я бе оставил. Взе я и разви капачката. Карл се бе свил на кълбо, заврял колене под брадичката си. Конго го обърна по корем, затисна го с коляно между плещите и разкъса ластичния колан на панталоните му. Вдигна бутилката високо и изля половината й съдържание върху задните бузи на Карл.

— Все ми е едно дали си готов… ето ме! — каза той и се намести зад Карл.

— Не…! — избърбори Карл и изпищя. Писъкът му бе изпълнен с върховна мъка.

Всеки от чакащите плати на Лукас „входната такса“ — все едно бяха зрители на някакво състезание, — след което мъжете се вмъкнаха в килията зад двойката на нара. Гласовете им издаваха похот и възбуда. Един от тях извика:

— Давай, Конго… Давай, давай, давай!

Другите весело подхванаха:

— Давай, Конго, давай!

В един момент Конго изви гръб, отметна глава назад и изрева като възбуден лос. Мъжът зад него му помогна да се изтегли и веднага зае мястото му. Карл изпищя отново.

— Мили боже, колко сладко можел да пее… — коментира третият в опашката.

Когато дойде ред на петия, Карл вече не крещеше, а последният, след като приключи, скръбно поклати глава, докато се отдръпваше:

— Този май хвърли топа…

Конго, който почиваше на нара до Карл, стана и заяви:

— Нее, още диша. А щом диша, значи е готов за любов — и отново се намести зад Карл.

Фелдшерът от лазарета — всъщност облечен в доверие затворник, — който бе поканен на купона едновременно в лично и професионално качество, пристъпи напред в ролята си на професионалист и сложи пръсти върху сънната артерия на Карл.

— На момчето му стига за тази вечер. Помогнете ми да го отнесем долу и ви обещавам до две-три седмици да е готов за още забавления.

Към разсъмване Карл вече беше в критично състояние заради шока и загубата на кръв. Бе повикан лекарят от централата. Той разпореди да го откарат в болницата към щатския затвор в Хънтсвил.