Уилбур Смит - Порочен кръг

Джони Конго си бе извоювал от администрацията специални привилегии в замяна на своето сътрудничество. Можеше да избира измежду най-красивите затворници след пристигането им — нещо, което Карл бе изпитал на гърба си. Килията му никога не се претърсваше, а запасът му от наркотици и предмети за разкош бе недосегаем. Дори му бяха разрешили да държи скрит компютър в килията си, така че можеше да комуникира свободно с контактите и помощниците си зад стените на затвора. Смъртната му присъда бе „забравена“ — блокирана нейде в системата, и се говореше, че в това има пръст самият губернатор. Никой не би загубил, ако се обзаложеше, че Джони ще умре от старост без никаква помощ от човек със смъртоносна спринцовка в камера за екзекуции с бял фаянс по стените.

Ако някой по някакъв начин раздразнеше Джони Конго, беше въпрос само на дни въпросът да бъде уреден чрез пробождане с нож в двора на затвора или призори в килията на сбъркалия затворник, услужливо забравена отключена от дежурния началник на охраната за нивото.

Мълвеше се, че влиянието на Джони Конго се разпростира далеч отвъд стените на затвора. Доста хора вярваха, че той е съхранил здравите си връзки с престъпни синдикати и банди из цял Тексас, че дори и в съседните щати. Срещу подходящо заплащане той можеше да „урежда“ различни неща в дори далечни градове като Сан Диего и Фриско.

На Лукас Хелър му отне почти седмица да организира среща между Карл и Джони Конго, но накрая кабинетът на началника на смъртниците се оказа свободен и двамата се видяха в три часа една неделна утрин, докато останалата част на затвора бе поставена под ключ за нощта.

Началникът на охраната за нивото и четирима от надзирателите му чакаха пред вратата, без да се намесват.

Когато останаха насаме, Карл и Конго се изгледаха предпазливо като два черногривести лъва от съперничещи си прайдове, срещнали се на оспорвана територия в африканската савана. Конго явно вече беше научил, че Карл не е просто едно хубаво момче. Знаеше, че е син на Хенри Банок, и несъмнено бе чувал за властта и богатството на корпорация „Банок Ойл“.

— Искал си да говориш с мен, белокожко?

— Нуждая се от протекцията ви, господин Конго — без да губи време обяви Карл.

— Можеш да си заложиш сладкия задник, че се нуждаеш, макар да е сигурно, че той няма да бъде толкова сладък още дълго. Но защо да те защитавам?

— Мога да ви платя за това.

— Да, пич, това може да ме накара да поискам да го направя. Само че… за какви пари говорим, момченце?

— Вие ми кажете, сър.

Конго почовърка из носа си, докато обмисляше въпроса. Накрая изследва коричката сух сопол, която извади от лявата си ноздра, и с щракване на пръста се освободи от нея, преди да обяви своята цена.

— Пет хиляди долара всеки месец, в банкноти по един и пет, доставяни тук, в „Томас Тъск“. Няма да са ми много полезни навън — обясни той. Беше избрал абсурдно висока цена, защото очакваше Карл да се пазари.

— Тази сума е просто нелепа, господин Конго — изтъкна Карл и Джони Конго настръхна. Юмруците му инстинктивно се свиха в могъщи черни чукове. — За човек с вашето положение и висока позиция аз бих очаквал да платя десет… или дори петнайсет хиляди долара месечно.

Джони Конго примигна и юмруците му се разтвориха. Той дори започна да се усмихва почти приятелски.

— Слушам те, белокожко, и ми харесва онова, което чувам. Петнайсет бона ми звучат горе-долу добре.

— Сигурен съм, че ще мога да организирам доставката на парите от моята банка до мястото, където искате. Само ми кажете какво е нужно и аз ще го направя. Гарантирам го с ръката си, сър.

Конго стисна протегнатата ръка и я раздруса, но не пропусна да промърмори:

— Става дума за повече от ръката ти, момченце. По-скоро за живота ти…

— Това ми е ясно, господин Конго. Но наистина, ако искате да спечелите много пари, трябва да станем бизнес партньори.

— Бизнес ли? — Конго се сдържа, преди да се изсмее. — Я да чуя…

Карл говори през следващите четиридесет минути, а Конго внимателно слушаше думите му, напрегнато наведен напред. Към края на изложението той вече се усмихваше, а очите му сияеха.

— И как да съм сигурен, че ще изпълниш своята част, момчето ми? — попита накрая.

— Ако се проваля, вие можете да оттеглите протекцията си, господин Конго.

Това бе среща с ключово значение, която щеше да доведе до създаването на нечестив съюз — покварен млад гений, комбинирал талантите си с тези на безжалостно чудовище с власт над живота и смъртта. И двамата бяха психопати, без никакво състрадание, скрупули или угризения в душите си.