Уилбур Смит - Порочен кръг

Карл и Джони Конго организираха дискретно парти в крилото на смъртниците, посетено от директора на затвора Марко Мерковски и няколко особи от женски пол, доведени от Хънтсвил за случая. Макар Карл и Джони Конго да бяха станали любовници от години, те нямаха нищо против да споделят брачното си ложе с едно-две красиви момичета или дори млади момчета, ако имаше такива.

Решението на Върховния съд в негова полза накара Карл да анализира много подробно многобройните забележителни условия, формулирани от баща му в учредителния договор на „Семеен тръст Хенри Банок“.

През годините на следването си Карл бе развил забележителна памет и макар да не бе разгръщал копието на учредителния договор от деня, в който бе проникнал в хранилището на баща си, той можа да направи подробни бележки по неговото съдържание. И една конкретна клауза, включена от баща му, продължаваше да го измъчва и тревожи.

Клаузата предвиждаше, когато остане един-единствен жив бенефициент, попечителите на тръста да приключат действието му, а наличните към онзи бъдещ момент активи да бъдат разделени поравно между благотворителен фонд, който Хенри харесваше, и единствения бенефициент, бил той мъж или жена.

Карл прецени, че е дошло времето да се възползва в пълна степен от тази клауза, докато е още скрит от вниманието на обществеността в килиите на затвора „Томас Тъск“, където бетонните стени, които го задържаха вътре, щяха да играят и ролята на щит срещу подозрението към него, и щяха да му осигурят непоклатимо алиби.

Самият Хенри бе недосегаем, но беше започнал бързо да остарява. С темпото, с което живееше живота си, той нямаше да изкара дълго. Информаторите на Карл му бяха съобщили, че Хенри вече започнал да сдава багажа. Карл знаеше, че може да разчита на онази с косата, и беше готов да изчака.

Хейзъл и малката й дъщеричка Кайла бяха защитени като кралски особи — мантия, която Хенри Банок хвърляше над всички в близкото си обкръжение. Хейзъл и Кайла засега бяха неуязвими, все още. Тяхното време щеше да дойде, когато Хенри излезеше от играта.

Това обаче не се отнасяше до неговата пропила се майка, Марлене Имелда, която той презираше, а в още по-малка степен бе валидно за полусестрите му, които той мразеше страстно и горчиво. Те бяха пряко отговорни за вкарването му в затвора и многото прахосани години от живота му, които той бе принуден да прекара зад бетонни стени и стоманени бариери в компанията на същества, по-мерзки от всяко животно в джунглата.

Карл бе научил, че психическото състояние на по-голямата му сестра Саша се бе подобрило толкова значително след неговото влизане в затвора, че нейните лекари бяха сметнали за възможно да я изпишат от болницата „Деветте бряста“ и да я предадат на грижите на майка й. Така че Саша бе отишла да живее при Марлене на Каймановите острови. Близостта се бе отразила крайно благоприятно на майка и дъщеря. Марлене не се бе излекувала напълно от хроничния си алкохолизъм, но отговорността за голямата й дъщеря изискваше да стане трезвеничка. Сега тя посвещаваше всичката си любов и цялото си внимание на Саша, а Саша реагираше възнаграждаващо.

След женитбата на Хенри Банок за Хейзъл Нелсън и раждането на Кайла, Бриони бе решила да напусне имението и да се пренесе на Кайманите, за да бъде с майка си и сестра си.

Бриони бе на почти същата възраст като Хейзъл, нейната мащеха. Двете момичета бяха със силни характери и склонни към противоборство, а същевременно и яростно ревниви по отношение на Хенри Банок. При други обстоятелства те вероятно щяха да се сприятелят, но раждането на Кайла бе дало решително предимство на Хейзъл. Сега тя вече беше не само новата господарка на дома, но също и майка на най-малката дъщеря на Хенри. Хенри бе сляпо влюбен в Хейзъл и когато тя бе започнала да проявява активен интерес към делата на корпорация „Банок Ойл“, той най-енергично я бе подкрепил. Не след дълго я бе издигнал на директорския пост, станал вакантен след осъждането на Карл.

И Хейзъл бе заела място в залата на борда като дясна ръка на Хенри.

Тя бе станала всичко за Хенри Банок — любима, съпруга, майка на детето му, партньор в бизнеса и най-добър приятел.

От друга страна, Бриони не бе проявила никакъв интерес към „Банок Ойл“. Тя разполагаше с предостатъчно пари, изплащани й от семейния тръст, и не беше користолюбива. Притежаваше съвсем малко от талантите, с които Хейзъл разполагаше в излишък и които я правеха желана и безценна за баща й. Бриони не можеше да се съревновава с нея в каквото и да е било. Затова отлетя за Гранд Кайман на Карибите, където Марлене и Саша я приветстваха с добре дошла с трогателна готовност и където тя можеше да прави нещо, оценявано високо от двамата души, които обичаше с цялото си сърце, а това бе възможно най-удовлетворяващо за Бриони.