Уилбур Смит - Порочен кръг

Трима от мъжете издърпаха Марлене встрани, а тя отчаяно извика:

— Кураж, Саша! Не плачи, малката ми. Грижи се за нея, Бриони.

Мъжете отведоха Марлене по стълбите в басейна и я набутаха във водата. Тя стигаше до кръста. Ярки подводни лампи осветяваха сцената за Амарантус, който клекна на ръба на басейна и започна да снима без прекъсване.

Двамата мъже от двете страни на Марлене я хванаха за ръцете и вдигнаха поглед към Мигел, застанал на края на басейна над тях.

— Буено! — каза Мигел. — Потопете я под водата.

Двамата натиснаха главата на Марлене под водата, а третият я хвана за глезените и ги вдигна високо над повърхността. Горната половина на тялото й се оказа изцяло потопена. Тя зарита с крака и тялото й започна конвулсивно да се извива с такава сила, че мъжете едва я удържаха.

— Достатъчно! — извика Мигел. — Извадете я за минута.

Извадиха главата на Марлене от водата и тя задъхано пое въздух. От зейналата й уста изхвърча струя повърнато и вода от басейна и тя се задави на следващото си вдишване.

— Буено, това е добре. Хайде пак…

Отново натиснаха главата й под водата, точно когато тя поемаше въздух, в резултат на което вместо въздух тя глътна вода. Потапянията продължаваха за все по-дълго и по-дълго, а съпротивата на Марлене отслабваше. Амарантус се мъчеше да намери най-добър ъгъл, за да извлече максималното от сцената. Това бе едно от изискванията на възложителите и Амарантус осъзнаваше колко възбуждащ ще бъде за тях филмът.

Разкъсвана между обичта към майка си и сестра си, Бриони остави Саша, изпълзя до Мигел и се опита да го хване за краката.

— Това е майка ми! Моля ви, не й го причинявайте…!

Той я срита и извика на тримата си подчинени в басейна:

— Да приключваме. Задръжте старата кучка колкото трябва.

На повърхността изригна гейзер от мехурчета, когато Марлене изпразни дробовете си напълно. Боричкането й отслабна и накрая тялото й застина.

— А муерто? — попита единият. „Мъртва ли е?“

— Но, есперар ун поко мас — заповяда Мигел. „Не, почакайте още малко.“

Бриони разбираше малко испански. Тя изпълзя отново до Мигел и пак се вкопчи в краката му.

— Моля ви, сеньор! Имайте милост, умолявам ви!

Този път той я ритна през устата и тя падна назад с ръце върху разбитите си устни.

— Скоро ще дойде и твоят ред — озъби й се той. — Но първо ще опитаме от месото ти… на теб и на побърканата ти сестра. Той дръпна ръкава си, за да погледне часовника на китката си. След това нареди на хората си във водата: — Буено! Би трябвало да е достатъчно. Извадете я. Да видим какво е станало.

Един от мъжете сграбчи косата на жертвата и извади лицето й от водата. Кожата й бе станала восъчнобяла. Очите й бяха широко разтворени и вторачени с празен поглед. Косата й бе полепнала на кичури по лицето, досущ водорасли по скала при отлив. От отворената й уста се стичаше вода.

— Оставете я там — заповяда Мигел и те се качиха по стълбите, оставяйки трупа на Марлене по лице в басейна.

— Много се бавихме. Време е да се махаме — каза Мигел. — Почистете мръсната пута — и той посочи Саша. — Хефе ще ни убие, ако оплескаме с лайна красивата му лодка.

Съблякоха изцапаната пижама на Саша и я хвърлиха гола в басейна до трупа на майка й. Един от мъжете се изправи над Бриони и сряза лентата през китките й.

— Влез там при онази свиня и измий лайната от нея — нареди й той на испански.

Бриони слезе по стълбите при сестра си, изми тялото й, почисти кръвта от раната над окото й и я изведе по стълбите с ръка през раменете. Саша продължаваше да хленчи и да гледа назад към плаващия труп на Марлене.

— Какво й има на мама? Защо не ми говори, Бриони?

Беше се върнала в състоянието на петгодишна.

Утрото пристигна с носещи се по небето купести облаци, подпалени отдолу от лъчите на изгряващото слънце. „Плума де Мар“ се бе устремила на юг по тежко надигащите се вълни. Намираха се на около двеста морски мили южно от Гранд Кайман, но курсът им не бе към Ла Сейба в Хондурас.

Вместо това крайната им цел бе Картахена в Колумбия. Това бе съзнателен тактически ход, заповядан от Карл и Джони Конго. „Плума де Мар“ бе излязла от Ла Сейба с единайсет души на борда и трябваше да се върне пак с толкова, другото би събудило подозренията на пристанищните власти.

Щом дискът на слънцето се отлепи от линията на хоризонта, Мигел нареди пленничките да бъдат изведени от кубрика и докарани в кокпита.

Саша бе напълно объркана и дезориентирана. Тя изобщо не разбираше какво става с тях. Дори не съзнаваше, че е гола. Стоеше, мигаше заслепено под ярката слънчева светлина и продължаваше да пита Бриони къде е майка им: