Уилбур Смит - Порочен кръг

За Карл преместването й бе чудесна възможност. Сега трима от бенефициентите на семейния тръст бяха извън щита на баща му, далече от юрисдикцията и защитата на правителството на Съединените американски щати и живеещи на усамотен остров, където бяха много по-уязвими и леснодостъпни за приятелите Джони Конго.

Карл разработи подробен план, в който не пропусна нито една подробност. Конго стана ентусиазиран участник в начинанието. Той разполагаше с връзки с кокаиновите синдикати в Хондурас и Колумбия, които винаги бяха готови да припечелят някой и друг допълнителен долар в по-прозаичен проект.

Контактът на Джони в Хондурас бе сеньор Алонсо Алманса. Той живееше в пристанищния град Ла Сейба, където разполагаше с две много бързи дванайсетметрови моторници за открити води. Те обикновено се използваха за нощни операции по превоз на стока на север до Мексико, Тексас или Луизиана. Само че американската брегова охрана напоследък бе започнала да им досажда, поради което прекрасните му моторници се задържаха в пристанището прекалено дълго.

Разстоянието от Ла Сейба до Каймановите острови е по-малко от петстотин морски мили — нищо работа за коя да е от двете бързи „Крие Крафт“.

— Алонсо е добър и много надежден. И няма да се погнуси от „мокра“ поръчка, ако цената си я бива. Мисля, че разполагаме с когото трябва — каза Конго на Карл.

— Харесва ми онова, което ми разказа за него, а и цената му е приемлива. Но няма ли да е нужно малко проучване? Няма ли човек на Гранд Кайман, който може да ни помогне?

— Никакъв проблем, белокожко. — Това обръщение, използвано в началото като унизително, сега се бе превърнало в ласкав израз за двамата. — Има един агент по недвижими имоти в Джорджтаун, който някога свърши това— онова за мен. Не мисля, че е затрупан с работа. Можем да му кажем, че искаме да участваме анонимно в търг за имение на острова и за целта ни трябва пълно описание на всичко в него, включително прислуга и обитатели.

— Обади му се, чернилко. — Всеки друг, осмелил се да се обърне по този начин към Джони Конго, щеше да умре преждевременно и много болезнено. — Най-много ни интересува охраната на имението. Доколкото познавам баща ми, а аз го познавам много добре, охраната ще е засилена. Явно трябва да научим и коя е спалнята на майка ми и къде да открием двете ми сестри. Почти сигурно е, че техните спални ще са редом с тази на скъпата им мама.

Контактът на Джони на Гранд Кайман бе пенсиониран англичанин на име Тревор Джонс, решил да прекара есента на живота си на тропически райски остров. За свое съжаление бе открил, че раят не е безплатен, а пенсията му изобщо не достига. Така че взе присърце задачата на Карл Банок. Беше направил в земемерската служба копие на строителния план на „Стоянката“ — бреговия дом на Банок. След това бе издирил една от бившите камериерки на госпожа Марлене Банок, уволнена за кражба на чифт обеци от кутията за бижута на госпожица Саша. Казваше се Гладис и си бе тръгнала от „Стоянката“ озлобена до крайност.

Гладис и Тревор разгледаха заедно плана на къщата. Тя му показа кои спални се обитават от трите жени и къде се намира стаята на охраната. Жената знаеше и графика за обиколка на охраната. В различни точки на имението бяха монтирани специални часовници, които трябваше да регистрират и удостоверят спазването на този график. Смените ставаха точно на всеки час. Това правеше движенията на патрула предвидими. Гладис даде и списък на домашната прислуга. Повечето от хората почиваха в неделя и се връщаха на работа след уикенда.

Гладис знаеше точното местоположение на всеки от многобройните сензори на охранителната система в имението. Естествено, след уволняването й паролите бяха сменени, но мъжът, с когото живееше на съпружески начала, продължаваше да работи в „Стоянката“ като помощник-готвач. И той без замисляне й бе дал новите пароли.

Проходът в кораловия риф бе обозначен със светещи шамандури, а каналът до стоянката за закотвяне — дала името на имението — също бе маркиран с шамандури. Джонс излезе с малкия си риболовен скиф, за да прослуша незабележимо с ехолот крайбрежните води и да подготви няколко неща. По време на пролетните приливи каналът бе дълбок три метра в най-плитката си част, което бе предостатъчна дълбочина дори за лодка като „Крис Крафт“.

Пакетът с тази информация бе изпратен на имейл адреса на Джони Конго като пидиеф документ. За Карл цената бе доста под четири хиляди долара, което той сметна за отлична сделка.