Уилбур Смит - Порочен кръг

Саша и Бриони бяха изчезнали преди почти година. На мястото им бяха останали само скръб и отчаяние. Ала най-лошата част на загубата бе несигурността и продължаващото вече месеци напрежение.

Хенри Банок страдаше най-много от всички. Властните черти на лицето му сякаш бяха започнали да се разпадат. Очите му повече не търсеха нови хоризонти за покоряване — блясъкът в тях бе изчезнал, погледът бе станал вглъбен. Раменете му бяха увиснали, беше се прегърбил. Сега вървеше като старец, влачеше краката си и стискаше ръката на Хейзъл за утеха и подкрепа. Но и този път проницателността не му изневери и той погледна Бонзо с уморена усмивка.

— Деликатността никога не е била сред многобройните ти изключителни таланти, Бонзо Барнс. За твое сведение, отговорът е „не“. Нищо не сме чували за момичетата.

Бонзо примижа мъчително. Работеше за господин Банок вече почти трийсет години. Трябваше да помни, че този човек има очи и на тила си.

— Съжалявам, господин Банок. Простете, сър.

Хенри го тупна по рамото с част от предишната си жизненост.

— Не трябва да се предаваме, човече. Ще ме оставиш ли сега пред офиса на господин Бънтър. След това откарай госпожа Банок у дома. После се върни в града и ме чакай да свърша. Не знам колко време ще ми отнеме…

На задната седалка на ролс-ройса Хейзъл седна близко до Хенри и стисна ръката му.

— Ако си размислил, Хенри, ще дойда с теб, за да чуя какво има да ни съобщи Рони.

— Кайла не е виждала майка си от четири дни. Прибери се…

— В моя живот ти стоиш на първо място, Хенри Банок, Кайла е на второ.

Хенри я погледна в очите.

— Ти си страхотна жена. Ней— добрата, която някога съм виждал. Ще ми липсваш…

— Защо говориш така? — разтревожено попита тя.

— Не знам защо. Просто… просто така се получи.

— Да не си намислил някоя глупост?

— Не, обещавам ти.

— Смяташ, че Рони има лоши новини, нали?

— Да, сигурен съм, че Рони Бънтър има лоши новини за мен.

Хейзъл го придружи до входната врата на високата сграда, в която се помещаваше юридическата кантора „Бънтър & Теобалд, Инк.“. Зад двойната стъклена врата на един от тапицираните с бяла кожа дивани в просторното фоайе седеше новата правна помощничка на Рони, Джо Стенли, и четеше лъскаво женско списание. Тя вдигна поглед и ги видя да се приближават по паважа. Остави списанието на дивана и стана, за да ги посрещне. Докато се навеждаше, за да отключи вратата, Хейзъл прегърна силно Хенри:

— Чуй ме внимателно какво ще ти кажа, съпруже мой! — прошепна му тя. — Никога няма да ми липсваш, защото винаги ще бъда близо до теб. — Тя се надигна на пръсти, целуна го по устните, после се обърна и бързо се върна при колата, където Бонзо държеше вратата на ролса отворена за нея.

Хенри ги проследи да потеглят и едва тогава влезе във фоайето през вратата, която Джо Стенли продължаваше да задържа отворена за него.

— Съжалявам, че си останала на работа до толкова късно заради мен, Джо.

— Няма никакъв проблем, сър. И без това няма никаква причина да бързам да се прибера у дома.

— Рони още ли е тук?

— Чака ви на десети етаж в главната заседателна зала. Ако обичате, следвайте ме, господин Банок.

— Знам пътя по-добре от теб, Джо Стенли. Идвал съм тук, преди още да си била родена. Така че бъди добро момиче и се прибери у дома — усмихна се той, но усмивката му бе измъчена, а очите му — уморени.

Когато вратата на асансьора се отвори на десети етаж, Хенри видя Рони да го чака на площадката.

— Съжалявам, че ти причинявам всичко това… — започна той.

— Давай направо, Рони — прегърна го Хенри. — Намерили ли са Бриони?

— Не е толкова просто, Хенри — промълви адвокатът и го хвана под ръка.

Хенри обаче се дръпна.

— Стига, Рони. Все още мога да ходя. — Той изпъна рамене, изправи се в пълен ръст и с твърда крачка се отправи към заседателната зала. Зае обичайното си място зад дългата маса и мрачно изгледа приятеля си. — Слушам те…

Рони седна срещу него.

— Получих видеокасета — съобщи му той.

— От кого?

— Не знам. Докато Джени и аз бяхме на опера в събота вечерта, някой я оставил на шофьорската седалка на поршето ми.

— Гледа ли я? — Рони кимна. — И какво съдържа?

— Не мога да го опиша. Това е най-мъчителната и отвратителна мръсотия, която може да съществува. Единствено много болен и крайно извратен мозък може да измисли нещо подобно. Точно заради това ти казах да не водиш със себе си Хейзъл.

— Отнася ли се до моите момичета?