Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

Не отговорих.

Той се наведе напред.

— Обичам моите хора да имат топки, понеже трябва да имаш топки, за да вършиш каквото трябва да се върши.

Той набучи резенче райска ябълка на ножа си, лапна го, без да го поглежда, сдъвка го и го глътна.

— И понеже, ако не вършат каквото трябва да се върши, аз им отрязвам топките. — Виктор набучи и изяде ново резенче, навярно за да подчертае смисъла на думите си. И може би за да намекне, че освен това обича да яде топки. Както и да е.

— Имате ли нещо за мен? — попитах аз. — Миямото смяташе, че сигурно ще имате. Но ако е сбъркал, не искам да ви губя времето.

Виктор остави ножа, отново се отпусна назад на креслото си и се зазяпа в тавана с долепени върхове на пръстите си, като че ли потънал в дълбок размисъл.

— Нещо. Дали имам нещо. Сериозен въпрос. — Той се наведе напред, после нареди на другия бял мъж: — Олег, доведи Кобаяши.

Това не ми харесваше — намирисваше на инсценирана шега, с която Виктор се забавлява. Оставаше да видя каква ще е развръзката.

Той ми посочи едно от свободните кресла и се усмихна.

— Ще седнеш ли?

Зъбите му бяха неестествено бели и равни. Мостове, разбрах аз. Белегът, носът, зъбите… лицето на този човек беше понесло доста тежки травми.

Поогледах се наоколо и локализирах евентуални импровизирани оръжия — металната лампа, един плексигласов часовник и ножът, естествено. И масичката пред Виктор, която можех да изритам към него и да си спечеля време, за да се добера до изхода.

Ако се стигне дотам.

След около минута Олег се върна с жилест японец със сив панталон и бяла риза. Ръкавите му бяха навити и възлестите мускули на предлакътниците му бяха покрити с татуировки на якудза. Той погледна Виктор, след това мен, после пак Виктор. Главата му се въртеше бързо и прецизно, като че ли имаше тикове. Или беше надрусан с какусеизаи — амфетамини.

— Това е Кобаяши — каза Виктор. — Бивш боец от Гокумацу–гуми, но за съжаление, издънка. Въпреки това му дадох шанс при мен, но сега си мисля, че съм сбъркал. Ти как смяташ, Кобаяши–кун? Сбъркал ли съм, като ти дадох шанс?

Кобаяши еднократно и бързо поклати глава.

— Не. Стана случайно. Мога да се справя. Ще се справя.

— Аз ти възлагам елементарна задача. Давам ти пълно досие. Снимки. Всякаква информация. А ти убиваш друг човек. И не стига това, ами онзи, когото трябваше да убиеш, още е жив. И вече е по–предпазлив.

Кобаяши завъртя глава към мен, после отново към Виктор.

— Ще се погрижа за него. Ще оправя всичко.

— Може би — отвърна Виктор. — А може би имаме нужда от свежа кръв. — Той посочи към мен. — Този човек, Рейн–сан, идва с отлични препоръки. Да му дам ли твоето място?

Кобаяши пак поклати глава.

— Не.

— Не? Искаш да си запазиш мястото?

Кобаяши кимна.

Виктор ме погледна.

— Обаче на теб ти трябва работа, да?

Срещнах очите му и се опитах да видя накъде отиват нещата.

— Казах ви, че ми трябва.

Той разпери ръце.

— Само че аз имам само едно свободно място. И в момента го заема Кобаяши. А той твърди, че иска да си го запази.

Кобаяши ме погледна, после пак се обърна към Виктор. Движенията му ставаха още по–резки, по–нервни. Забелязах, че ръцете му леко треперят.

Виктор въздъхна.

— Та въпросът явно е кой повече иска мястото. Ето това трябва да ми покажете двамата. — И докато се опитвах да осмисля казаното, той прибави: — Покажете ми го още сега!

И докато се опитвах да осмисля допълнението, Кобаяши се хвърли към ножа.

Мамка му!

През ума ми прелетяха няколко светкавични мисли. Че съм се залъгвал с необоснованото си предположение, че Виктор е шут. Че Кобаяши вече е виждал тази игра и я владее, докато аз още се мъча да я разбера. Че проблемът, който съм смятал рационално да разреша по–късно, трябва да се реши инстинктивно още сега.

Кобаяши грабна ножа и почна да се завърта към мене. Времето забави ход. Звуците заглъхнаха. Задейства се бойният ми инстинкт.

Хвърлих се към Олег, сграбчих го за ръкава и го дръпнах пред себе си. Той се опита да се отскубне, но преди да успее да възстанови равновесието си, аз го хванах отзад за колана и яката, тласнах го напред и надавайки боен вик, го блъснах в Кобаяши. Кобаяши замахна с ножа към мен, но успя само да пореже Олег по ръката. Руснакът изкрещя нещо на родния си език и се опита да се освободи, но аз продължавах да го тласкам напред и не позволявах на Кобаяши да предприеме нова атака или да заеме по–удобен ъгъл.

Както отстъпваше заднишком, Кобаяши се мъчеше да ме достигне с ножа, но не можеше да мине покрай Олег, който, неспособен да се измъкне от хватката ми, посегна към Кобаяши и го хвана за китката. Кобаяши се отскубна и пак го поряза по ръката. Олег изпищя и докато Виктор продължаваше да се залива от смях, аз изревах и пак тласнах Олег напред. Кобаяши се блъсна с гръб в стената и тялото на Олег го прикова на място. Той направи последен опит да ме наръга, но нямаше как да замахне силно и докато оръжието минаваше покрай Олег, аз отстъпих назад и го ударих с длан по опакото на ръката така, че китката му болезнено се изви навътре. Кобаяши извика и когато пръстите му инстинктивно се разтвориха, аз посегнах с другата си ръка и грабнах ножа от него. Блъснах Олег настрани и изведнъж между мене и Кобаяши нямаше нищо друго освен стоманеното острие.