Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

Пропъдих тези мисли, защото не се отнасяха пряко до непосредствения проблем.

Или пък защото изводите не ми допадаха.

— Какво ще правиш? — попита Миямото.

— Ами мисля, че е най–добре да изпълня поръчката, не смяташ ли?

— Категорично не! Дори те съветвам да напуснеш Токио. Отново да изчезнеш. Вече си го правил.

Бях се надявал да не го обременя със заплахата на Виктор, но започвах да разбирам, че ще е трудно.

— Опасявам се, че нещата са малко по… по–сложни — отвърнах аз.

Той леко пребледня, сякаш вече разбираше или поне усещаше.

— Какво искаш да кажеш?

Предадох му думите на Виктор за това, че Миямото е гарантирал за мене. И че ако не направя каквото иска, той щял да заключи, че Миямото не е надежден.

Когато свърших, той беше още по–пребледнял.

— Съжалявам — казах аз. — Просто… не си бях представял такова нещо. А трябваше. Обаче не си го представях.

Миямото поклати глава.

— Не си виновен ти. Вината е моя. Ти не познаваше Виктор. За разлика от мен. Трябваше да предвидя, че ще направи нещо такова.

— Ти ме предупреди, че идеята е лоша. И имаше право, въпреки че не си можел да предвидиш подробностите. Аз обаче настоях. И затова аз ще оправя нещата.

Той кимна — колкото в знак на съгласие, толкова и от облекчение, струва ми се.

— Как?

— Ами за начало ще почна работа по човека, когото Виктор иска да очистя. Това най–малкото ще ни спечели известно време.

— Кой е той?

— Не знаеш ли?

Миямото свъси вежди.

— В момента нямаме поръчки за Виктор. Поне аз не знам за такива.

Не го бях предвидил. Този обрат ме разтревожи, както и фактът, че съм го пропуснал.

— Мамка му, просто бях решил, че… обаче е било глупаво от моя страна. Вие не сте единственият клиент на Виктор.

— Не и ако си прав, че той монополизира насилието в токийския подземен свят.

— Е, тогава по–добре да не ти казвам нищо повече. Това може да те изложи на още по–голяма опасност.

Той се разсмя.

— Каква по–голяма опасност от тази, която ме заплашва в момента, Рейн–сан?

Не ми се щеше да го призная, но Миямото имаше право.

— Добре — казах. — Обектът, когото трябва да ликвидирам, е от ЛДП. И отчасти затова бях приел, че поръчката е възложена от вас. Казва се Сугихара. Коджи Сугихара. Познаваш ли го?

— Разбира се, че го познавам. Той контролира фракцията Фукуда.

— А кой може да иска смъртта му?

— Кой може да иска смъртта на човек с неговото влияние ли? Много хора. Член на фракцията Фукуда, който смята, че Сугихара го е пренебрегнал. Съперник, който се надява да овладее неговата мрежа. Друга фракция, която иска да отслаби Фукуда. Но… да тръгнат срещу човек на такъв пост е много дръзко. Безпрецедентно. Моите началници никога не биха допуснали такова нещо.

— Сигурен ли си? Поръчителят може да е знаел, че ще срещне спънки, ако мине по обичайните канали и затова те е заобиколил. И направо се е обърнал към Виктор.

Миямото кимна.

— Да. Предполагам, че е възможно.

— Виктор каза, че Кобаяши бил убил друг човек вместо Сугихара. Това говори ли ти нещо?

— Друг човек ли? Не.

— Наскоро да е бил убит депутат в Диета? Или просто да е умрял?

— Не.

— Защото Виктор намекна, че в резултат на издънката на Кобаяши Сугихара усилил охраната си.

— Мога да проверя. Но каквото и да се окаже, работата е лоша. Едно е да забиеш пирон, който стърчи. Това трябва да се прави от време на време, а и вината си е на самия пирон, нали така? Доколкото знам обаче, Сугихара не е извършил нищо лошо и играе по правилата.

— Може да играе прекалено добре.

— Да, това казвам и аз. Като наказваш измамник, ти съхраняваш системата. А като наказваш победител, ти подриваш устоите й.

— Може би някой иска тъкмо това.

— Кой?

— Самият Виктор например. Не знам.

Миямото поклати глава.

— Това не ми харесва.

Нямаше полза да му казвам, че не ми дреме. Затова се насочих към въпрос, по който и двамата щяхме да сме на едно мнение.

— По–добре Сугихара, отколкото ти, приятелю.

— Да, ако се стигне дотам.

— Тогава да направим така, че да не се стигне.

— Какво предлагаш?

— Разкажи ми каквото знаеш за него.

Миямото въздъхна.

— Мога да направя нещо повече.

— Какво?

— През уикенда внукът на министъра на земеделието ще се жени в хотел „Окура“. Сугихара ще е сред гостите.

Знаех „Окура“. Открит през 1962 година, точно преди Олимпийските игри, които отбелязаха края на следвоенния период и началото на икономическия възход на Япония, той беше най–модерният хотел в Токио, често посещаван от известни личности, едри индустриалци и държавни глави. Политик, който иска да демонстрира влиянието и успеха си чрез поканените ВИП гости, не можеше да проведе такова събитие на друго място.