Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Добро утро — поздравих.

Младата ми се усмихна леко, приятно, но и някак притеснено. Старата намусено и ненужно започна да пренарежда и без това наредената лавица зад преградата на гишето, която приличаше на тезгяха на бар.

— Как се казва местният ви вестник?

— По-рано бе „Хейвън Лийдър“ — отвърна младата след малко. — Вече не излиза.

— Аз и без това се интересувам от по-стари неща, така че именно стари броеве ще ми свършат работа.

Младата погледна другата, сякаш очакваше някаква реакция или напътствие. Или що ли? Последната продължаваше да размества книжа.

— Всичко ни е микрофиширано. Ето там — в шкафовете зад апарата. Кои години, дати ви интересуват?

— Не много стари — отвърнах неопределено и се запътих към шкафовете. Микрофишираната архива на „Хейвън Лийдър“ бе картотекирана и подредена грижливо по дати в малки квадратни кутии в общо десет чекмеджета. Трите кутии с материалите именно от годините на убийствата в града обаче липсваха.

Прерових бързо, но внимателно всичко останало, да не би по погрешка да са поставени на друго място, но не. Нямаше ги. Естествено. Бяха ме очаквали. Да дойда именно тук.

Върнах се на гишето. Възрастната жена бе изчезнала някъде.

— Онова, което търся, изглежда, го няма — рекох на младата.

Тя видимо се обърка, но на мен ми се стори, че преиграва.

— Коя година търсите?

— По-правилно би било да кажа години. Хиляда деветстотин шестдесет и девета, седемдесета, може би и седемдесет и първа.

— Съжалявам. Тези фишове не са… — затрудни се. Търсеше подходяща дума да ме прати за зелен хайвер с приемливо обяснение, но не бе свикнала да лъже. — … не са тук сега. Взети са за исторически изследвания.

— О, о — рекох. Но се усмихнах най-любезно. — Е, добре тогава. Не се безпокойте, ще се оправя и с това, което е тук.

Тези думи, изглежда, я успокоиха, а аз се върнах при апарата за четене. Запрелиствах фишовете бавно с надежда да извадя някакъв шанс. Материалите бяха от скучни по-скучни. След тридесетминутни усилия ми се представи добра възможност. В библиотеката влезе голяма група деца — ученици. Те отидоха в детската зала за четене, разделена от тази за възрастни с наполовина дървена, полуостъклена преграда. Чернокожата библиотекарка отиде да им помага и застана с гръб към мен, като заговори с учителката им — младичка русокоса девойка, самата тя видимо скоро завършила школото.

Нямаше и следа от старата, макар че пък в края на помещението за възрастни имаше полуотворена врата, кафява на цвят. Промъкнах се на пръсти зад гишето и колкото можех по-тихо започнах да търся по чекмеджета и шкафове. По едно време стигнах съвсем близо до преградата, но младата библиотекарка продължаваше да разговаря спокойно с учителката.

Накрая в най-долното чекмедже, до малка касичка, открих липсващите фишове. Напъхах ги по джобовете на сакото и тъкмо заобикалях гишето, когато външната врата се хлопна и чух леки стъпки. Излетях като стрела и залепих лице в книгите, наредени на лавици на стената до един висок шкаф. Влезе възрастната библиотекарка. Още на прага, щом ме зърна, ми хвърли унищожителен поглед. Избрах книга наслуки, усмихнах се овчедушно и извинително и се върнах при апарата. Не знаех колко време ще мине, докато се сети да провери за фишовете, и открие ли липсата им, да извика помощ.

Заех се незабавно с материалите от 1969 г. Не вървеше бързо, макар че тогава вестникът е бил само седмичник. Нямаше нищо за безследно изчезнали деца или други граждани. Дори и в края на шестдесетте тук, изглежда, чернокожите не са ги смятали за хора. Във вестника имаше цял куп писания за църковната дейност и социалните мероприятия на пастора, сбирките и лекциите на историческото дружество, местните бракосъчетания. Тук-таме намирах нещичко за престъпността: дребни трафик нарушения, арестувани за пиянство и нарушаване на обществения ред граждани, но нищо, което да каже на случайния читател, че в град Хейвън са изчезвали деца. Нищо.

По едно време стигнах до ноемврийските броеве. Тук пишеше за човек на име Уолт Тайлър, бе поместена и снимката му. Симпатичен мъж с белезници, до него застанал бял помощник-шериф. Надписът под снимката бе „Арестуван при нападение на шерифството“. Хайде бе! Съвсем накратко бяха предадени обстоятелствата около ареста. Изглежда, Тайлър нахлул в шерифския офис и разпердушинил всичко там, накрая замахнал да бие и самия шериф. Единствената причина за всичко това бе изложена в последния параграф.