Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Разкажи ми приказка, татенце.

— Коя искаш?

— Интересна да е. За трите мечки. Малкото меченце е много сладко.

— Хубаво, ама после ще нанкаш.

— Добре, татенце.

— Само една приказка, нали?

— Само една. И после ще спя.

При аутопсия трупът първо се фотографира — и с дрехите и без тях. Някои части на тялото минават на рентген, за да се определи степента на евентуални фрактури или присъствие на външни предмети. Протоколират се всички външни характеристики: цвят на косата, височина, тегло, телесно състояние, цвят на очите.

— Меченцето широко отвори оченца: „Яяя, някой ми е изял кашата! Нищо не е останало!“

— Ама всичката ли?

— Всичката.

— И я няма вече?

— Няма я.

И тях ги няма.

Вътрешният преглед обхваща цялото тяло — от краката до главата. Но главата се изследва накрая. Проверява се гръдният кош за фрактури на ребрата. Прави се разрез във формата на латинската буква „Y“ — от едното и другото рамо, през гърдите и надолу — от долната част на гръдната кост до окосмяването на половите органи. Откриват се сърцето и белите дробове. Отваря се перикардът и се взима кръв за определяне на групата на жертвата. Изваждат се сърцето, дробовете, хранопроводът и трахеята. Измерва се теглото на всеки орган, прави се подробен оглед и после се разделя на определени секции. За анализ и изследвания се взема течността от гръдната плеврална кухина. Вземат се и тъканни проби от органите за микроскопски анализ.

— И накрая Златокъдрото момиче избяга и мечките никога вече не го видяха.

— Татенце, моля те, разкажи ми я пак!

— Не, нали се разбрахме. Една приказка само. Само за нея имаме време.

— О, тате, имаме още малко време!

— Не тази вечер. Някоя друга.

— Не, не, моля те, нека да е тази вечер!

— Не може. Не и тази вечер. Ще има други вечери, а и други приказки.

Нямаше други вечери. Нито други приказки.

Коремната област се изследва за евентуални наранявания, преди да се отстранят органите. Всички течности в нея се дават за анализ и изследвания. Претегля се поотделно всеки орган, оглежда се и се разделя на секции. Измерва се съдържанието на стомаха. Вземат се проби за токсикологичен анализ. Обичайният ред за изваждане на коремните органи е следният: черен дроб, далак, надбъбречните жлези и бъбреците, стомахът, панкреасът и червата.

— Какво й разказа?

— Приказката за мечките и Златокъдрото момиче.

— Пак ли нея?

— Ами пак.

— На мен няма ли да ми разкажеш нещо?

— А ти какво искаш да чуеш?

— Нещо мръсно.

— О, такива истории ги знам цял куп.

— Зная, че ги знаеш.

Гениталиите се преглеждат за наранявания от чужд предмет. Правят се натривки от вагината и аналния отвор и събраният (евентуално чужд) материал се изпраща за лабораторен ДНК анализ. Пикочният мехур се изважда и проба от урината се дава за токсикологични изследвания.

— Целуни ме!

— Къде?

— Навсякъде! Устни, очи, врат, нос, уши, бузи. Целувай ме навсякъде! Обичам да чувствам устните ти по мене…

— Да започнем от очите и оттам надолу и все по-надолу, а?

— Добре. Ще го преживея някак си…

Вятър и мъгла.

Черепът се оглежда за външни и вътрешни наранявания. Прави се интермастоиден разрез — от едното ухо до другото, през горната му част. Скалпът се обелва и се излага черепната кутия. Тя се отваря с хирургичен трион. Преглежда се мозъкът и се изважда за (евентуални) изследвания и анализи.

— Защо да не бъдем такива по-често?

— Не зная. Искам да е така, но не мога…

— Моля те, Сюзън…

— Не! Усещам дъха ти. Вониш на алкохол!

— Сюзън, хайде да не говорим сега за това. Поне не сега.

— А кога? Кога да говорим за това, кажи ми?

— Друг път. Сега излизам.

— Недей, моля те. Остани…

— Не. Ще се върна по-късно.

— Моля те…

Плажът на Риобот в Делауеър има дълга дъсчена пътека: от едната страна продължава пясъчната ивица към водата, а от другата са местата за развлечение, които всеки помни от детството си. Какво ли нямаше там едно време! Стрелбища; всякакви игри за по 25 цента; с дървени топки ли не щеш, с метални ли, търкаляш ги насам-натам към дупките, за да спечелиш точки; футболни и конни състезания с метални кончета, които се пързалят по наклонени писти. За награда можеш да получиш плюшено мече със стъклени очички. Там имаше и едно басейнче, където хлапаците ловят жабки с детски въдици с магнити. Много забавно.

Днес тези места са силно модернизирани: шумни компютърни игри, симулатори на космически кораби и какви ли не нови щуротии на електрониката. И все пак Риобот си е запазил голямото очарование — по-силно, да кажем, от Дюи Бийч, който е по-нагоре по крайбрежната линия, или дори и от Бетани. Има фериботна връзка между Кейп Мей в Ню Джърси до Люис на брега на Делауеър и от там са само пет-шест мили в южна посока, за да стигнете Риобот. Може би това не е най-добрият подстъп към Риобот, защото по магистрала Едно налитате на закусвалните с десетките видове сандвичи, големите пазарни центрове, магазините вериги и какво ли още не, та може и да не стигнете до плажа. По-добре е да минете през северната част на района — откъм Дюи. Ще следвате бреговата ивица и чудните дюни по нея.