Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Сега и аз се замислих.

— Ако във вестника са сметнали, че всичко е наред и могат да използват информацията, значи източникът им е достоверен. Железен, да не кажа безупречен. Да не излезе, че ФБР си играе някаква тяхна си игричка по този начин, а?

Цялата работа, изглежда, идваше да подкрепи убеждението ми, че Улрич и неговите хора крият нещо от мен. И не само от мен, а и от местните ченгета, които също разследват случаите.

— А, това няма да е нищо ново — рече Морфи. — Ти федералните да ги питаш колко е часът, няма да ти кажат, камо ли разни други неща. При това хич не им пука. Какво можеш да им направиш на тях? Значи смяташ, че те са пуснали тези данни на вестникарите?

— Ами съвсем очевидно е, че някой го е направил.

Морфи допи бирата и смачка кутийката с ръка. Върху дървото паднаха няколко капки. Откачи колан с инструменти от съседната закачалка и се накани да го закопчае.

— Имаш ли нужда от помощ тук?

Той ме изгледа от главата до петите и попита:

— Можеш ли да носиш дъски? Без да залиташ или да падаш, питам?

— Не мога.

— Значи си идеален за такава работа. Ей там, в кухнята има още един чифт ръкавици. Слагай ги и да почваме.

Помагах му чак до свечеряване. Вдигах, носех, дялках, зачуквах пирони, режех с трион. Каквото ми кажеше. Сменихме почти цялата стара обшивка на западната фасада. Вятърът бе поомекнал, само раздухваше стърготините около нас и ровеше из косите ни. По-късно се върна и Анджи. Беше ходила на пазар в Батън Руж, носеше продукти и някакви чанти с други покупки. Морфи и аз се заехме да почистим, а тя сложи на грила пържоли. Приготви и гарнитура от сладки картофи, моркови и креолски ориз. Голяма вкусотия. Ядохме в кухнята, вече съвсем притъмняваше, а вятърът отново се засили.

Сетне Морфи ме изпрати до колата. Тъкмо намествах ключа, а той се наведе към отворения прозорец и тихо каза:

— Някой се е опитал да се добере до госпожа Байрън вчера. Да знаеш нещо по този въпрос?

— Може би.

— Значи ти си бил, нали? А да си бил, когато са очиствали Джо Боунс, а?

— Гледай сега, отговор на това не ти е нужен — отвърнах аз. — Колкото и аз се интересувам какво точно се е случило с Лутър Борделон.

Потеглих, а той остана на място пред незавършената къща. След малко се извърна и се прибра при съпругата си.

Върнах се в хотела, Луис и Ейнджъл бяха вече привършили със събирането на багажа. Пожелаха ми късмет и ме уведомиха, че Рейчъл си легнала рано. Нейният полет бил на следния ден. Реших да не я безпокоя и се прибрах направо в стаята си. Не си спомням даже кога съм заспал.

Когато заблъскаха по вратата, светещият циферблат на ръчния ми часовник показваше 08,30 часа. Бях спал тежко, непробудно и доста бавно се разсъних. Също като дълбоководен водолаз, излизащ на повърхността след часове нейде в дълбините. Още не бях станал от леглото и вратата отхвръкна навътре, силни светлини ме заслепиха, още по-силни ръце ме сграбчиха и захвърлиха срещу стената. Някой притисна пистолет в главата ми, страшно ме заболя. Сетне запалиха лампата. Навсякъде наоколо имаше полицейски униформи. Забелязах и двамина цивилни, а точно до мен отдясно стоеше и ме гледаше партньорът на Морфи. Тусан. Останалите ченгета буквално разгромяваха стаята. Претърсваха навсякъде.

Тогава разбрах, че нещо се е случило. Нещо много страшно. Ужасно.

Разрешиха ми да си облека анцуг, маратонки и чак тогава ми закачиха белезниците. Преведоха ме през хотела, покрай отворените врати на любопитни или изплашени гости и ме качиха на чакащата отвън полицейска кола. Видях, че отзад има още една кола. През прозореца й зърнах сънното, пребледняло и разстроено лице на Рейчъл. Доколкото можах, се извърнах към нея и безпомощно свих рамене. После ни откараха в конвой.

Разпитваха ме цели три часа. Сетне ми дадоха чаша кафе и разпитът продължи още един час. Стаята бе малка, но с много силна лампа. Миришеше на застоял тютюнев дим и стара пот. В единия ъгъл мазилката бе изтъркана и надупчена. Виждаше се кафеникаво петно, което ми заприлича на избледняла кръв. Разпитваха ме двамина детективи, казваха се Дейл и Клайн. Дейл бе поел ролята на лошото ченге — агресивен, разлютен, той заплашваше, че щял да ми тегли един куршум в главата и да ме захвърли в луизианските тресавища. Заради убийството на местно ченге. Клайн играеше разумния, съвестен и разбран полицай. Той ме защитаваше от вбесения Дейл и настояваше да си кажа истината. Само това. Хей, Бога ми, тези хора играеха старата и тъпа игра на „доброто и лошото ченге“ дори и с техен бивш колега.