Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Ремонтът на дома на Морфи бе видимо напреднал; вече бе стигнал до външната стена на западната фасада. Върху оголените греди бе закачено найлоново платно и то плющеше на следобедния вятър, а въжетата, с които бе закрепено, се опъваха и бръмчаха като опънати корди. Вятърът бе доста силен, подхвана един незатворен прозорец и с все сила го блъсна в рамката, отвори леката врата с мрежата против насекоми пред главния вход и я тресна.

Извиках Морфи по име, но никой не ми отговори. Опитах още няколко пъти, после заобиколих къщата откъм задния вход. Вратата бе отворена и подпряна с голяма тухла. Пак извиках, а гласът ми проехтя глухо по празния централен коридор. Помещенията на приземния етаж също бяха празни, отгоре не се обади никой. Не знам защо извадих пистолета и бавно тръгнах по стълбището. Стъпалата бяха само грубо шлайфани в подготовка за слагане на лак, а може би и още нещо.

В спалните горе също нямаше никой, вратата на банята бе открехната, по лавиците беше наредена козметика и тоалетни принадлежности. Излязох на балкона, сетне се върнах долу. Тъкмо слизах по стълбите към задната врата, когато нещо студено и хладно като метал се допря до тила ми.

— Пусни го — рече нечий глас.

Разтворих пръсти, пистолетът плавно се измъкна от тях и тупна на земята.

— Обърни се. Бавно.

Онова нещо от тила ми се махна. Обърнах се и застанах пред самия Морфи, който държеше пистолет за пирони на няколко сантиметра от лицето ми. Той въздъхна с облекчение и отпусна ръка.

— Боже, изплаши ме до смърт — рече почти задъхано.

Усетих, че сърцето ми бие лудо.

— Браво, бе — рекох. — Много ти благодаря. Тъкмо имах нужда някой да ми разиграе адреналина, след като съм ударил четири кафета.

Усетих слабост в краката и седнах на долното стъпало.

— Много зле изглеждаш, момко — рече той. — Да не си прекарал безсънна нощ?

Погледнах го в очите. Дали намекваше за нещо? Но той извърна глава.

— Има нещо такова.

— Чу ли новините? Снощи някой очистил Джо Боунс и неговите момчета. При това Джо бил накълцан здравата — изглежда, са го мъчили преди да го убият. Местните не били сигурни дали е той — толкова бил обезобразен. Трябвало да сравняват отпечатъци.

Морфи се запъти към кухнята и след малко се върна с една бира и кола за мен. Оказа се без кофеин. Внимателен човек, този Морфи. Под мишка носеше и сутрешния вестник.

— Я виж пък тук какво пише.

Поех вестника от ръката му. Бе сгънат на четири, направо нагласен на водещата информация. Заглавието бе: ПОЛИЦИЯТА РАЗСЛЕДВА РИТУАЛНИ УБИЙСТВА. ПО СЛЕДИТЕ НА СЕРИЕН УБИЕЦ. Това си бе цяла статия с коментар и доста факти за смъртта на леля Мари Агиляр и Те Жан. Тази информация би могла да дойде само от екипа, който води следствието. Тук бяха описани точно много неща: състоянието на телата, как са били намерени труповете, характеристики на раните и прочие. В материала се подхвърляше възможността за връзка между намирането на тялото на Лутис Фонтено и смъртта на човек в Бъктаун, свързан с шеф на престъпния свят. И най-лошото: споменаваше се, че полицията проучва евентуалната връзка на тези случаи с подобни убийства в Ню Йорк в началото на годината. Имената на Сюзън и Дженифър не бяха споменати, но бе съвсем ясно, че авторът знае достатъчно и за тях и при нужда би могъл да ги назове.

Въздъхнах и уморено захвърлих вестника на пода.

— Тази информация от вашите хора ли е изтекла? — попитах Морфи.

— Възможно е, но не мисля така. ФБР винаги нас обвинява за всичко. Те непрекъснато се заяждат, твърдят, че сме саботирали тяхното разследване.

Отпи от бирата и се замисли.

— Във всеки случай един-двама от нашите пък смятат, че и от теб би могла да изтече.

Съвсем очевидно бе, че му е кофти да каже това, но за негова чест не извърна глава, а продължи да ме гледа в очите.

— Не съм аз. Ако са стигнали до Сюзън и Дженифър, няма да им отнеме дълго да свържат и мен с това, което става. Сега остава само и пресата да ме подхване…

Морфи пак помисли, сетне рече:

— Виж, за пресата си прав.

— Говорихте ли с главния редактор?

— Обадихме му се у дома, когато излезе първото издание. Ама нали знаеш вечните приказки: свобода на печата, защита на източниците, на анонимността им, тури му пепел. Не можем да го принудим да разкрие източника си или източниците, ама…

Потърка врата си и добави:

— Гледай сега… ама това нещо си е необичайно. По принцип вестниците много внимават да не застрашат нашите разследвания. Затова си мисля, че данните са им дадени от някой наш човек. Искам да кажа — от полицията, може да е и от ФБР. Може дори да има някаква задна цел. Бог знае каква…