Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Човекът, прикрил се зад металната маса отляво, също скочи и затича след нас. В същия миг нещо огромно, черно, изникна като демон от сенките и се нахвърли върху него с ужасяващо ръмжене. Беше бьорбулът! Удари го в гърдите и го гътна на земята, толкова мощно бе проклетото куче. Човекът успя да извика веднъж и вдигна ръка към песа, но страшните челюсти се разтвориха и затвориха, а от човешкото гърло не остана нищо освен кръв и кръв.

Окървавеното чудовище нададе вой и се огледа, в следващия миг очите му се спряха на Луис. Последният вече насочваше дулото на картечницата в нужната посока, а кучето скочи. Удивителна бе бързината на това животно! Когато полетя към нас, едрото му тяло за миг закри небето и звездите. Бе точно в най-високата точка на дъгата на скока, тогава оръжието в ръцете на Луис затрака. Куршумите го засякоха във въздуха, животното се загърчи в зловещи конвулсии, огнените оси разкъсаха голяма част от тялото, то тупна тежко на земята на не повече от метър от нас. Лапите отчаяно задраскаха по тревата, челюстите продължиха да се отварят и затварят в странно подобие на извадена на сухо риба, от устата протече кръв и пяна, но силата му вече я нямаше. Луис спокойно изстреля още един кратък откос в едрото тяло и то застина неподвижно. Бе мъртво.

Отново затичахме към стъпалата, в същия миг долових движение на западния ъгъл на къщата. Оттам присветна дуло, блъвна огън и Луис изрева от болка. Картечницата тежко тупна на земята, но той успя да влезе на безопасно място, стиснал ранената ръка с другата. Пуснах три бързи, онзи на ъгъла падна. Отнякъде се появи един от мъжете на Фонтено, стреляше в движение с автоматичната си карабина към същия ъгъл на къщата, а когато стигна там, пусна оръжието, което увисна на ремъка и светкавично извади ножа от колана. Острието проблесна на лунните лъчи, а той залепи гръб на стената. Занемях… След малко се появи дулото на щаер, зад него остра мутра. Бе от стрелците на Джо Боунс. Познах го — същият, който караше количката за голф при първото ни посещение в плантацията, и в същия миг ножът докосна врата му. От разкъсаните артерии плисна карминена струя и той падна, а човекът с карабината просто го прескочи и започна да стреля, като отново затича към къщата.

Когато настигнах Луис, той оглеждаше раната. Куршумът бе разкъсал кожата на дясната ръка, месото откъм опаката страна и ставата на показалеца; раната бе грозна на вид. Разкъсах ризата на мъртвия в двора и го превързах колкото можех в момента. Подадох му картечницата и той прехвърли ремъка през глава, намести пръста на спусъка, а с лявата ръка извади зигзауера. Сетне ми кимна:

— Хайде да потърсим Джо Боунс.

От вътрешния двор двойна врата водеше към голяма трапезария с маса, където можеха да седнат поне осемнадесет души. Сега тя бе нацепена и надупчена от десетки куршуми. На стената висеше голям маслен портрет на южняшки джентълмен, изправен до коня си. В корема на животното зееше бая широка дупка, съседният остъклен шкаф бе напълно разтрошен — във витрините му се търкаляха стотици парчета от стари порцеланови съдове. На пода се валяха два трупа; единият бе на човека с конската опашка, който бе шофирал доджа.

От трапезарията влязохме в широк коридор с килими, зад който се откриваше просторна зала за приеми с огромни бели полилеи. Вита стълба ни поведе към горния етаж. Всички врати на приземния етаж бяха отворени, но отникъде не се чуваше нищо. Само отгоре долитаха разноликите звуци на непрестанна стрелба. Предпазливо тръгнахме натам. Първо се натъкнахме на мъртвото тяло на облечен в раирана пижама мъж — бе от хората на Джо Боунс. На главата му зееше голяма рана и от нея струеше кръв.

Стигнахме на горната площадка — посрещнаха ни поредица врати отляво и отдясно. Изглежда, мъжете на Фонтено бяха прочистили повечето стаи, но след това силен огън от западната част на къщата ги бе притиснал в нишите по стените на централния коридор. На запад бе реката, в тази страна на коридора дървената ламперия бе почти разбита от куршумите.

Един от екипа на Фонтено, облечен в работнически гащеризон, излезе от скривалището си в нишата и притича до вратата, която беше точно срещу нас. В едната ръка държеше брадва с къса дръжка, в другата — пленен щаер. Преди да замахне с брадвата, отвътре се чу изстрел и той падна, като захвърли всичко, за да хване с две ръце ранения си крак.

Прибягах до нишата, откъдето бе излязъл — там в локва вода лежаха рози с дълги дръжки и парчета от разбита ваза. Изстрелях къс ред в същата врата и почти едновременно двамина от мъжете на Лайънъл тръгнаха към нея, като прибягваха приведени максимално ниско. Луис, полуприкрит срещу мен, пусна откос в съседната на мен врата. Аз стрелях още веднъж и спрях, за да дам възможност на двамата да влязат в стаята. Там се чуха два единични изстрела, сетне единият излезе, като изтриваше кръвта от ножа си. Оказа се, че е самият Лайънъл — не го бях познал, докато атакуваше. Зад него се показа и вездесъщият Леон. Бе останала само една стая. Към нея тръгнаха няколко души, но Фонтено вдигна ръка и спря хората си. Застана встрани от вратата, залепил гръб на стената и извика високо: