Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Внимавай сега — рекох тежко. — Ако не ви се обадим до три часа на разсъмване, взимаш Рейчъл и изчезвате от хотела. Вземете стаи в Поншартрен и хващайте първия самолет сутринта. Ако нещо се обърка, не ми се ще Джо Боунс да тръгне да разчиства сметки и да ви намери тук. С ченгетата се оправяй според ситуацията — както намериш за добре.

Той ми кимна, размени бърз поглед с Луис и си влезе в хотела. Луис пусна касетка с музика на Айзък Хейс и потеглихме. Излязохме от Ню Орлиънс под звуците на „Върви си!“.

— Драматично, а? — рекох му аз.

Той кимна.

— Така сме ние, мъжагите.

Когато пристигнахме на уреченото място, Леон се бе облегнал на изсъхнало дъбово дърво. Луис бе сложил зигзауера под седалката, а ръката му бе свободно отпусната наблизо, пръстите готови. Аз също бях поставил моя пистолет в джоба за карти на тапицерията на вратата откъм моята страна. Това, че Леон бе сам, изобщо не означаваше нищо, ама нищо.

Спрях и му махнах с ръка. Встрани от дървото минаваше тесен второстепенен път. Леон с нищо не показа, че е забелязал присъствието ни. Загасих двигателя, останахме си в колата в очакване той да даде някакъв знак. Луис обаче извади пистолета изпод седалката и без да го пуска, го остави на седалката.

Спогледахме се. Свих рамене и излязох навън. Оставих вратата отворена, облегнах се на нея, все пак да съм близо до оръжието. След малко Луис също излезе и се протегна, за да види онзи, че не носи оръжие. Сетне и той се облегна на колата, също недалеч от пистолета на седалката.

Сега Леон ни погледна, отдели се от дъба и тръгна към нас. Иззад дърветата наоколо се показаха и други фигури. Бяха общо петима, с автомати, с дълги ловджийски ножове по поясите. Заобиколиха ни.

— Облегни на колата — нареди Леон.

Не помръднах. Наоколо се чуха няколко изщраквания — онези сваляха предпазителите.

— Мърдаш, умираш сега — каза още той.

Погледнах го в очите и бавно се извърнах, опрях ръце на покрива на автомобила. Луис направи същото. Застанал зад мен, Леон сто на сто виждаше зигзауера на отсрещната седалка, но с нищо не показа това. Потупа ме по гърдите, опипа под мишките ми, по бедрата и глезените. Всъщност проверяваше дали не носим микрофони и предаватели. Опипа и Луис и като се успокои, че нямаме подслушвателни устройства, отстъпи назад.

— Чупка от колата — нареди пак.

Сега наоколо светнаха фарове и заработиха двигатели. Голям кафяв додж и зелен нисан излязоха иззад дърветата, последва ги пикап с ниска каросерия, на която бяха завързани три пироги. Ако имението Фонтено е било под полицейско наблюдение, би трябвало отговорния фактор да го пратят на очен лекар.

— Носим някои неща в колата — казах на Леон. — Искаме да ги извадим.

Той кимна, но пристъпи и се загледа в онова, което правехме. Извадих леките картечници, Луис ми подаде пълнители. Дългият цилиндър стоеше твърде неудобно в ръката ми. Проверих предпазителя, който бе зад спусъчния механизъм. Луис измъкна други пълнители, прибра няколко под якето, на мен подхвърли още два.

Леон ни махна да се качим на доджа, а един от неговите хора откара нашата кола някъде, сетне скочи в нисана. Леон се настани на мястото до шофьора — човек на около петдесетина години с дълга посивяла коса, завързана в конска опашка — и му даде знак да тръгва. Последваха ни и останалите машини, на известно разстояние, вероятно, за да не изглеждаме като конвой — ако някое ченге се загледа в нас.

Минахме по граничните линии на Източна и Западна Фелисиана, заливчето Томсън остана отдясно, после поехме наляво и стигнахме реката. Тук ни чакаха още два автомобила — един остарял едсел и малък фолксваген, а във водата имаше пуснати две пироги. До едсела стоеше Лайънъл Фонтено в сини джинси и синя памучна риза. Хвърли бърз и опитен поглед върху нашето оръжие, но не каза нищо.

Общо бяхме четиринадесет души, повечето въоръжени с автомати, двамина с автоматични карабини М-16. Разпределихме се по трима в пирога, в първата тръгна Лайънъл с шофьора на доджа. Разделиха ни с Луис, дадоха ни по едно гребло и поехме нагоре по реката срещу течението.

Пътувахме около двадесетина минути с яко гребане. Държахме се близо до западния бряг, докато по едно време на фона на нощното небе се появиха тъмни контури. Забелязах светлини в прозорците, а след малко през силуетите на крайбрежните храсталаци се мярна и малък пристан. На него бе завързана моторница. Теренът около къщата на Джо Боунс бе неосветен.