Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Ударих вратата силно с рамо и влязох като светкавица с насочен напред пистолет, а ръката ми с него обиколи стаята в размаха на ветрило. Спря се на фигурата на Леон, седнал на стол до балкона. Прелистваше голям каталог с реклами на стоки, оставен тук от Луис. Леон не приличаше на човек, който купува стоки по каталог, освен ако няма безплатни мостри. Пък и едва ли четеше английски. Той вдигна очи от дебелия том, който и без това разглеждаше с отегчена физиономия, и ме изгледа още по-отегчено. Повреденото око под надвисналата отгоре му кожа се извърна към мен досущ като надничащ от черупката си рак.

— Като свършиш да гледаш картинките, да изметеш пода и да изчистиш банята — рекох нарочно, все едно говоря на прислужницата.

— Я си глей кеф — рече завалено Леон. — Пет пари не дава за шибана мръсотия.

Ах този Леон, голям шегаджия.

Захвърли каталога на земята и извърна здравото си око към Рейчъл, която влезе след мен. И към нея не прояви особен интерес.

— Тя е с мен — осведомих го аз, но той си остана все така апатичен.

Гледаше като препариран, пустият му Леон. А може би си бе препариран, но никой не си бе направил труда да му го каже.

— Десет часа вечерта, на пресечка 966, на „Стархил“. Бъде точни! Ти et ton ami noir [ … и твоят черен приятел. — Бел. прев.] . Някой друг дойде, Лайънъл ви прави дупка с двуцевка.

Изправи се и понечи да си тръгне. Отстъпих да му сторя място да мине и с палеца и показалеца направих пищов като децата. Насочих показалеца в него и рекох:

— Бам, бам.

Нямаше време дори да кихна — толкова бързо и в двете му ръце блесна метал, появиха се два тежки ножа с назъбени остриета и почти се допряха до очите ми. Сега вече забелязах пружините на изхвъргачите им в ръкавите на ризата му. Чак сега загрях защо не го бях виждал с пистолет или друго огнестрелно оръжие. Леон Ножаря.

— Забележително — рекох. — Но е забавно само докато човек ослепее с едното око.

Повреденото му око се впи в лицето ми и сякаш прогори дупка в него. Почувствах се като грешник, чиято душа бавно изгаря, за да се превърне в прах под взора на архангел Михаил. После той бавно излезе и стъпките му отекнаха по празния коридор.

— Твой приятел, а? — попита Рейчъл.

Излязох навън, погледнах към стълбата. Беше си отишъл.

— Ако този ми е приятел, значи съм най-самотният човек на света — отвърнах й аз.

Луис и Ейнджъл се бяха върнали от късната си закуска. Почуках на вратата им. Минаха десетина секунди, после чух:

— Кой е? — беше гласът на Ейнджъл.

— Птицата. Да не сте голи?

— Боже, глей го пък този. Я влизай.

Луис полулежеше на леглото, четеше местен вестник. Ейнджъл седеше до него на чаршафа. Беше гол, само със завързана на кръста кърпа.

— Ти кърпата заради мене ли я сложи?

— Ами страх ме е да не станеш обратен.

— Е, тогава ще загубя и малкото, което ми е останало — ухилих му се аз.

— Абе, ти си прекалено остроумен за човек, който чука психоложка. Защо просто не си плащаш 80 зелени на час, както всички останали?

Луис ни изгледа отегчено над вестника. В този миг ужасно ми заприлича на Леон. Може би са били духовно свързани в някой минал живот.

— Току-що имах посещение. Момчето на Лайънъл Фонтено.

— Онзи красавецът ли?

— Същият.

— Е, кво става? Ще ходим ли?

— Да, довечера в десет. Трябва да извадиш онези неща от склада.

— Ще изпратя моето момче — засмя се Луис и ритна Ейнджъл по крака.

— Кралицата, а?

— Същата — съгласи се Луис.

Ейнджъл се нацупи и се загледа в телевизора.

— Под достойнството ми е да коментирам тези приказки.

Луис пак се зачете във вестника.

— Голямо достойнство за човек с пешкир на патката — рече той и пак се ухили.

— Да, ама пешкирът е голям като… — подметна Ейнджъл.

— Ако питаш мен, само загуба на хавлиена материя — ухапа го отново Луис.

Оставих ги да се джавкат. То си бе типично за тях двамата. В моята стая Рейчъл стоеше до стената със скръстени на гърдите ръце и разгневена физиономия.

— Какво става сега?

— Пак ще ходим на гости на Джо Боунс — отвърнах невинно.

— И този път Лайънъл Фонтено ще го пречука — тя почти изсъска тези думи. — И той е същият като Джо Боунс. Сега заставаш на неговата страна, защото това ти е изгодно, нали? Е, какво ще се промени, когато Фонтено убие Боунс? Кажи де? Нещата ще се подобрят ли?

Не отговорих. Знаех какво ще стане после. В търговията с дрогата ще настъпи известно объркване, съвсем кратковременно. Природата празни пространства не търпи. Фонтено ще поеме освободените райони, охлабените краища, някои уговорки ще се променят, нови ще се направят, трети ще се прекратят. Цените ще се повишат, ще има убити. Особено когато срещу него тръгнат онези, които са достатъчно силни, за да отговорят на предизвикателството. Все пак освободеното от Джо Боунс пространство е пай, за който ще има битки. Но Лайънъл Фонтено ще разгони всички конкуренти. В това изобщо не се и съмнявах.