Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Някой пред нас тихо подсвирна, зърнахме вдигнати във въздуха ръце — това бе знак да спрем гребането. Застинахме в очакване, неподвижни в поклащащите се във водата пироги, смълчани, скрити под широките корони на околните дървета. На пристана присветна огънче — часовоят си палеше цигара и за миг освети лицето си. Някъде отпред чух тихо припляскване, а вляво — на високия бряг — избуха бухал. Сега вече виждах часовоя, движеше се, леко осветен от отразената във водната повърхност лунна светлина, ботушите му поскърцваха тихичко по дъските на пристана. Изведнъж до него изникна тъмна фигура и спокойната водна повърхност се развълнува, сенките заиграха, светна нож. Огънчето на цигарата хвръкна нагоре, като сигнал за опасност, после цопна във водата и загасна, а часовоят се свлече на дъските. Почти не се чу звук, после тялото бавно потъна във водата.

Приведен, на пристана клечеше мъжът с конската опашка. Пирогите се плъзгаха тихо една по една, изтеглихме ги максимално безшумно на тревясалия бряг. Той бе стръмен и веднага след него започваше широка зелена морава без дървета и цветя. И тя бе леко наклонена и стигаше чак до къщата. Там започваха стъпала до вътрешния двор, към който гледаха два приземни френски прозореца. На втория етаж имаше голяма тераса, огледално копие на онази на фасадата. Долових движение на верандата, в двора се чуваха гласове. Вероятно имаше още поне трима часови, а отпред и други.

Лайънъл показа два пръста и посочи двамина отляво на мен. Те внимателно тръгнаха напред, към къщата, приведени почти до земята. Бяха вече на около двадесетина метра пред нас, когато внезапно лумна силна бяла светлина. Тя ги прикова досущ както автомобилни фарове фиксират бягащи пред колата зайци. Чуха се викове, последва ги автоматен огън. Единият се килна като объркал скока си кънкьор, от ризата му бликнаха алени струи. Падна и краката му се загърчиха в конвулсии, другият скочи и успя да се прикрие зад метална маса, част от градинска мебел, която не виждахме добре поради топографията на терена и брега.

Френските прозорци се отвориха с трясък и на двора се изсипаха черни силуети. На верандата отгоре се появиха още въоръжени хора и обсипаха моравата отпред с куршумен дъжд. От двата фланга на къщата засвяткаха още дула. Хората на Боунс разширяваха отбраната.

Съвсем наблизо чувах ругатните на Лайънъл Фонтено. Донякъде бяхме прикрити от гънките на наклона към реката, но стрелците на терасата имаха добра възможност да ни обстрелват. Някои от мъжете на Фонтено отвърнаха на огъня, но при всеки изстрел се откриваха на онези горе, които бяха в далеч по-изгодна позиция. Вляво от мен тихо изохка един човек с остри черти, удариха го в рамото, но той стисна зъби, устата му застина в няма болка. И продължи да стреля, въпреки че ризата му бързо се обагри в червено.

— Оттук до къщата са петдесетина метра — обадих се аз. — Междувременно онези се опитват да ни обградят откъм фланговете. Ако не атакуваме сега, сто на сто си отиваме.

В същия миг няколко куршума се забиха пред нас. Един от главорезите на Боунс бе излязъл доста напред и стигнал почти до склона, откъдето имаше огнево превъзходство. Но в същия миг го повалиха два изстрела от автоматичната карабина на онзи, който бе намерил прикритие зад металната маса. Стрелецът на Боунс се търкулна надолу към водата.

— Кажи на хората си да се приготвят — изсъсках към Лайънъл. — Ние ще ви прикриваме.

Не зная дали ме чу, но тези помежду ни му предадоха думите ми.

— Луис! — извиках високо. — Готов ли си за песен, а?

Ръката му, на два човека разстояние от мен вдясно, се вдигна и тогава двете картечници запяха заедно. Един от хората на верандата подскочи и затанцува, когато в гърдите го блъсна изпратеният от Луис откос 9-милиметрови куршуми. Пренагласих селектора на бърз автоматичен огън и изпратих още една смъртоносна струя нагоре. Стъклата на френските прозорци избухнаха и силни струи стъкълца се разлетяха във всички посоки; един от противниците се затъркаля надолу по стъпалата и застина на моравата близо до къщата. Хората на Лайънъл наскачаха и хукнаха към нея, стреляйки в движение. Сега промених селектора на единична стрелба и съсредоточих огъня върху източната страна на постройката. Само няколко куршума и куп разхвърчали се трески накараха заелите позиция там да зарият носове в земята.

Мъжете на Фонтено вече бяха почти в двора, но двамина паднаха, улучени от огън, който дойде иззад разбитите френски прозорци. Луис изпрати там два откоса и нападателите успяха да влязат в къщата. Там — вътре — вече бе човек срещу човек, заечаха единични изстрели, а Луис и аз се изправихме и хукнахме след тях през моравата.