Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

На следващата утрин останките на момичето лежаха на метална маса, превити в типичната поза на плода в майчината утроба — така се бе получило във варела. Сякаш убитата е искала да се предпази от болката. Бяха пренесли трупа или каквото бе останало от него в Ню Орлиънс по настояване на ФБР. Чувалът, с който я бяха донесли от Хъни Айлънд, бе веднага отнесен в лабораторията за обстоен преглед и установяване на евентуални показателни следи.

В моргата миришеше на дезинфектанти. Лампите светеха силно и безмилостно, плочките лъщяха от белота, металните маси и инструментите искряха. Цялата обстановка бе някак стерилно жестока, като че настроена да разкрие най-лошото, най-грубото в човека, да изложи на показ покварата, да свали маските… След ужаса на последните му мигове това същество на масата сякаш бе подложено и на унижение, оставено под безразличните погледи на мъжете в помещението. Нещо в мен вопиеше да я покрия с погребален саван, да я отнеса внимателно и положа на сенчесто място покрай течаща вода, където зелени кипариси ще я закрилят от любопитните погледи; където тя ще заспи навеки, необезпокоявана от нищо и никого.

Но друг глас в мен пък, онзи — рационалният и логичният, ми казваше, че тя заслужава да си получи името, че тя трябва да бъде разпозната, за да се сложи край на анонимността на страданията й, а може би и да се сложи ръка на човека, който я бе превърнал в тази купчина кости. Затова сега ние стояхме смълчани, наредени около масата, зад вездесъщия съдебен лекар и помощниците му, които диктуваха в микрофоните на магнетофоните бележници, подаваха си скалпели и щипци и въобще размахваха облечените си в найлонови ръкавици ръце.

Най-типичната и лесна за разпознаване разлика между мъжкия и женския скелет е в таза и сакрума — по-широки при жената; и в бедрените кости — женските са по-дребни. Женският череп е също по-различен от мъжкия, което е още едно отражение на физическите разлики между двата пола. При жените черепът е по-гладък, по-малък от мъжкия, челото е по-високо и по-обло, очните гнезда също, както и челюстите, небцето и зъбите. Естествено има още десетки други типични разлики.

Останките на масата явно бяха женски — отговаряха на всички типични за пола характеристики. По това спор нямаше. При определянето на възрастта специалистите изследват центровете, респективно зони на осификация или образуване на костна тъкан, както и зъбите. В нашия случай лекарят определи възрастта около двадесет и една — двадесет и две години. Челото, челюстта и лявата ябълчна кост носеха драскотини — убиецът бе наранил костната повърхност при отрязването на лицето.

Екипът описа състоянието на зъбите и всички особености на челюстта. Това е процес, задължителен при съдебната одонтология; резултатите му вършат голяма работа при издирването на изчезнали лица, идентифицирането на трупове и прочие. Взеха проби от костния мозък и косата за евентуална употреба при профила ДНК. Този профил е точен критерий за определяне на самоличността посредством индивидуалната ДНК верига.

Екипът поработи доста. Накрая прибраха останките в голям найлонов чувал и ги отнесоха под мълчаливия взор на Улрич, Морфи и моя милост. После разменихме по някоя и друга баналност и всеки си пое по пътя. Честно казано, дори не помня какво си говорихме. През цялото време в съзнанието си виждах момичето, чувах шума на вода.

Ако двата профила — ДНК и зъбният — се окажат недостатъчни за откриване на самоличността, Улрич бе решил да поръча лицева реконструкция — метод, при който с помощта на лазерно отражение се създава компютърен образ на лицево-кожните контури, а после компютърът го сравнява с различни модели и допълва триизмерни подробности, които често наподобяват оригинала до съвършенство. Улрич бе решил да се обади в Куонтико и да поръча процедурата, но първо трябваше да се изкъпе и да пийне чаша кафе.

Лицевата реконструкция се оказа ненужна. След два часа останките на младата жена от блатата бяха идентифицирани. Макар че бе лежала в мътните води почти седем месеца, в полицията бе съобщено за изчезването й само преди три.

Името й бе Лутис Фонтено и бе доведена сестра на Лайънъл Фонтено.

Имението на Фонтено е на пет мили източно от Делакроа. До него се стига по частен надземен път. Бе наскоро построен на пилони над блатата и гниещата зеленина около и в тях. Дълго се вие сред дивата природа, за да стигне до разчистена от растителността площ. Тя покрива не повече от два-три акра, заобиколена е с висока ограда, отгоре на която са поставени остри колчета и режеща като бръснач жица. В центъра на района се намира ниска, едноетажна постройка от железобетон във формата на конска подкова.