Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Този варел се оказа доста по-тежък от другите, вътре бяха сложени тухли за тежест; опитна ръка ги бе разцепила на две точно по средата. Извадихме го само благодарение на обединените усилия на Морфи и Ейнджъл.

— Тя е — рекох на Морфи. — Намерихме я.

Дълго опипвах варела. Изтъркалях го бавно и с усилие по камъните и дърветата на дъното и после го повдигнах те да го издърпат. Всички ние го докосвахме много по-внимателно от другите, сякаш да не събудим заспалото вътре момиче. За какво внимавахме? Да не обезпокоим отдавна разложения труп ли? На брега Ейнджъл взе лоста и внимателно започна да напряга капака от различни позиции. Но той не помръдваше. Тогава Морфи се наведе и го огледа внимателно.

— Запечатан е с нещо — рече след малко.

Изтъркахме повърхността на капака, проверихме оставените следи.

— Изглежда и обработен с химикал. Точно и затова е в по-добро състояние от останалите.

Оказа се, че е точно така. Металът не бе ръждясал, а маркировката бе съвсем свежа, сякаш е била нанесена онзи ден.

Замислих се. Можехме да използваме моторния трион, но ако бях прав и момичето бе вътре, вероятно щяхме да повредим останките му. Друга вероятност бе да се обадим на ченгетата в Ню Орлиънс, дори на ФБР. Предложих им, повече от чувство за дълг, отколкото от предпочитание, но дори и Морфи отказа. Помислих, че може би се опасява варелът да не се окаже празен — представете си неудобното положение пред колегите. Но не това бе причината. Погледнах го в очите и разбрах, че и той като мен бе готов да доведем работата си докрай. Сами — без чужда помощ.

Накрая намерихме разрешение. Очукахме варела отвсякъде с тъпото на брадвата. По съответния звук съдехме къде е безопасно да започнем да режем. Морфи много внимателно направи първия разрез близо до запечатаната страна. Започна леко с триона, помагаше си с една щанга. Режеше бавно и грижливо по обиколката. Направихме половин оборот и разширихме отвора с щангата. Сетне светнахме с фенера вътре.

Трупът бе почти само кости и загнили дрехи, кожата и плътта си бяха почти отишли. Била е хвърлена с главата надолу, краката й счупени, за да може тялото да се побере. Светнах по-навътре, различих зъбите и кичури коса. Стояхме мълчаливо отстрани, с наведени глави, наоколо само звукът на приплискващата вода и неведомите шумове на тресавището.

Прибрах се в хотела късно същата вечер. Преди това се бе наложило да изчакаме полицията от района на Слайдъл и местните рейнджъри. Със съгласието на Морфи Ейнджъл и Луис си тръгнаха по-рано. Аз останах, за да дам показания и практически да подкрепя версията на Морфи. По негов съвет местните се обадиха на ФБР. Тогава и аз си тръгнах. Ако Улрич иска да ми каже нещо, знае къде да ме намери.

Когато минавах през двора, в стаята на Рейчъл светеше. Затова почуках на вратата й. Отвори ми облечена в розова нощничка на Калвин Клайн. Стигаше й някъде високо над коленете.

— Ейнджъл ми разказа всичко — рече тя и отвори вратата по-широко. — Бедното дете.

Прегърна ме и ме побутна към банята, където ми нагласи душа и излезе. Стоях дълго под водата с ръце, опрени на плочките, с наведена глава.

После се изсуших и си увих кърпата около кръста. Рейчъл седеше на леглото и разлистваше бележките си. Погледна ме и присви очи.

— Брей, ти си бил самата скромност — рече със закачлива усмивка.

Седнах до нея, а тя ме прегърна отзад. Усетих бузата й върху моята, дъха й върху врата си.

— Как се чувстваш сега? — попитах аз.

— Мисля, че по-добре — рече тя и ме притисна по-силно.

После ме извърна към себе си. Коленичи на леглото, до мен с ръце, прибрани между коленете. Прехапа устни, пресегна се и нежно, почти замислено ме погали по косата.

— Аз си мислех, че вие, психолозите, ги умеете тези неща — подхвърлих аз.

Тя сви рамене.

— Защо пък? И аз се страхувам и обърквам както всеки друг човек, разликата е само, че си знам терминологията — защо съм объркана и прочие.

После въздъхна и добави:

— Виж, онова, което се случи вчера между нас… не желая да те насилвам, нали разбираш? Отлично разбирам колко ти е тежко… заради Сюзън и…

Погалих я по бузата и леко потрих палец в устните й. После я целунах и усетих, че устата й се отвори под моята. Исках да я притисна до болка, да я любя, да прогоня образа на мъртвото момиче.

— Благодаря ти — прошепнах, — но аз си зная работата.

— Добре тогава — отвърна тя и леко се отпусна на гръб. — Щом поне един от нас знае какво да прави…