Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Голямо шубе, а? — подхвърли Морфи и заразително се разсмя.

Свалих бутилката от гърба, изгледах го омерзено и легнах на дъното на лодката да си поема дъх. Изритах плавниците от краката и не се сдържах.

— Ще трябва да дадеш костюма на химическо чистене — рекох заядливо. — Че го нацвъках.

Седяхме на един дънер на брега и гледахме алигатора. Той обикаляше малкото заливче и търсеше още бонбони. Накрая се настани срещу нас и възприе тактика на изчакване. Потапяше се до въжето с полуподадена глава и хищно блестящи очи, фиксирани неподвижно в нас. А ние отново похапнахме и си сипахме кафе в тенекиени чаши.

— Защо не го застреля този гад, а? — попитах Морфи.

— Слушай бе, приятел — ТОВА Е РЕЗЕРВАТ, има закони, забраняващи лова на алигатори — сопна ми се той съвсем сериозно. — За какво са ни резерватите, ако всеки тръгне да си трепе каквото трябва и не трябва, а?

Продължихме да зяпаме и да пием кафе. По едно време се чу шум на лодка, идваща към нас през дивия ориз и тревата.

— Леле, каква природа — рече познат глас с бруклински акцент. — И това ако не е най-готиното място за пикник, здраве му кажи.

Носът на лодката се показа, веднага след него и лицето на Ейнджъл, ухилен и махащ с ръка. Луис бе на кормилото. Приближиха се без проблеми и завързаха лодката на същото кленово дърво. Ейнджъл слезе във водата, после забеляза, че гледаме втренчено към средата на лагуната и се обърна да види какво има там. Веднага забеляза потопената гадина и се втурна към нас, за секунда преджапа малкото разстояние, като махаше с ръце и вдигаше колене високо.

— Кво е онова там, бе! — възкликна задъхано. — Тук да не е Джурасик Парк, а?

Обърна се към Луис, който скочи на нашата лодка и оттам — направо на брега.

— Нали каза на сестра си да не влиза в чужди басейни?

Ейнджъл бе с обичайните си джинси и овехтели маратонки, навлякъл платнено сако върху тениската. Луис носеше боти от крокодилова кожа, черни джинси марка „Ливайс“ и модна бяла риза без яка.

— Отбихме се да видим как я карате — рече Ейнджъл и отново погледна алигатора.

Представих и двамата на Морфи. Те му предложиха понички.

— Хей, Луис, нашият приятел ей там истински ще се разстрои, като види, че носиш кожата на някой негов роднина — рекох на майтап.

Луис подсмръкна презрително и тръгна към водата, спря на самия край на брега и попита:

— Ама какъв ви е проблемът?

— Ние се къпехме мирно и послушно като добри деца, ама изведнъж дойде Али Гаторов и ни подгони — ухили се Морфи.

Луис пак подсмръкна.

— Хммм — изръмжа, извади зигзауера и гръмна.

Подаващият се над водата връх на влечуговата опашка се пръсна във въздуха. Просто ей така. Звярът заблъска водата в болка и ярост и тя веднага почервеня. Сетне се обърна и бързо избяга някъде навътре в заливчето, като оставяше кървава диря по водната повърхност.

— Брей да му се не види — ухили се Луис. — За малко да го пречукам. Забравил съм да стрелям.

Морфи се намръщи, но не каза нищо.

— Хайде да не философстваме, господа — рекох примирително. — Я се поразсъблечете да ни помогнете, че ни чака още много работа.

Все още бях с леководолазния костюм, затова предложих пак аз да се потопя.

— Опитваш се да ми докажеш, че не си шубелия, а? — подметна Морфи.

— Тц — възразих и отвързах въжето на лодката. — Не на теб, а на мен самия.

Изкарахме лодката до маркировката. Гмурнах се с куката и веригите. Горе останаха Ейнджъл и Морфи с пушката в случай, че алигаторът се върне. Луис подкара и тяхната лодка към нашата. Върху водата се бе образувал петролен слой, но и надолу се проточваше плътна тъмна пелена. На дъното варелите се бяха поразместили и разпръснали встрани от дънера. Проверих с фенера протеклия варел, но вътре нямаше нищо друго освен малко останал петрол.

Работата си бе тежка — връзваш варела с веригите и го повдигаш нагоре, но сега имахме две лодки и повече помощници и скоро ни потръгна по-бързо. Май имаше по-лесен начин да постигнем целта, но ние не се и досетихме.

Когато я намерихме, слънцето залязваше и околната вода изглеждаше като позлатена.

Сега си мисля, че като докоснах онзи варел за пръв път, нещо премина по тялото ми досущ слаб електрически ток, а в стомаха ми натежа. После почувствах удар или бе леко разтрисане? В съзнанието ми сякаш се отвори врата и през нея проблесна нож, после избликна ален фонтан, а водата наоколо почервеня. А може би е бил слънчевият залез, отразен през водата и стъклото на маската? За миг затворих очи и наоколо нещо се раздвижи. Не, не бе водата или дребните рибки… бе друг плувец, който се изви около краката и тялото ми. Помислих, че усещам косата й по лицето си. Но когато се пресегнах, улових само водорасли.