Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Добре, ама какво да направим? Търсихме я почти в половината Луизиана. Чрез сигурни хора, дори направих постъпки посредством приближени на Джо Боунс — да видим има ли начин да стигнем до някакво разбирателство… ако той е замесен. Нищо. Никой не поемаше отговорност. А тя просто изчезна и край.

И тогава, без да ми каже, той съобщил на ченгетата, че тя е изчезнала. Ето, затова е закъснението. Станахме луди — цялата полиция се изтърси тук — да разследват. Боже мой, за малко щях да го претрепя в онзи ден, когато дойдоха за пръв път. Ама той си бе луд, полудял, пък и упорит. Непрекъснато повтаряше, че й се е случило нещо лошо. Нито нервите му издържаха вече, нито беше с ума си. На мен ми се падна да върша цялата работа, на всичкото отгоре да внимавам с онзи тип Джо Боунс, надвиснал е като дамоклев меч над главата ми.

Погледна изгорения.

— Ето, Леон е бил тук, когато се обадили. Не казал никому къде отива и защо. Просто се качил на онази неговата, жълтата кола и отпрашил. Леон се опитал да го спре, ама брат ми извадил пистолет и го заплашил.

Извърнах очи към Леон. Лицето му бе напълно безизразно; ако имаше угризения относно смъртта на Дейвид Фонтено, значи си ги криеше по най-добрия начин.

— Да се досещате кой е бил на телефона?

Лайънъл поклати глава отрицателно.

Оставих чашата с кафето на подноса. То бе изстинало и си остана така — неизпито.

— Кога се каните да ударите Джо Боунс? — попитах го неочаквано.

Лайънъл примига, сякаш го ударих по лицето. С ъгъла на очите си забелязах, че Леон пристъпи към мен.

— Какво, по дяволите, говорите, а? — изръмжа Лайънъл.

— Предстои ви второ погребение, сигурно веднага щом като полицията предаде останките на сестра ви. На него или няма да има много опечалени, или ще бъде тъпкано с полиция и журналисти. Както и да е, сигурен съм, че преди това ще се опитате да си разчистите сметките с Джо Боунс, най-вероятно в имението му в Западна Фелисиана. Дължите му го заради Дейвид, а пък и той никога няма да ви остави на мира. Просто ще ви гони до дупка. Така или иначе, само един от вас двамата ще остане жив. Такава е играта.

Лайънъл изгледа изгорения.

— Чисти ли са?

Леон кимна.

Фонтено се наведе към нас и в гласа му прозвуча заплаха.

— Това вас двамата какво ви засяга, а?

Не се впечатлих особено. Лицето му бе ожесточено, но аз имах нужда именно от този човек. И да е ядосан, още по-добре.

— Чухте ли за убийството на Ремар?

Той ме изгледа, кимна.

— Бил е убит, защото се е появил в къщата на Агилярови, след като са били заклани леля Мари и синът й — обясних му търпеливо. — Намерен е негов пръстов отпечатък — с кръвта на леля Мари. Джо Боунс е научил за това и му е наредил да се скрие. Обаче убиецът е разбрал по някакъв начин, все още не зная как. Допускам, че е използвал брат ви като примамка — Ремар да се покаже и да го убие, че да може по този начин после да го очисти. Много искам да разбера какво е казал Ремар на Джо Боунс.

Лайънъл Фонтено се замисли над думите ми.

— И не можете да се доберете до Джо Боунс без мен, така ли?

Луис до мен леко помръдна, устните му потрепнаха. Лайънъл долови движението.

— Не е точно така — възразих меко. — Но все пак, ако се каните да го посетите, просто молим да ви придружим.

— Реша ли да посетя шибаното имение на Джо Боунс, след това там ще цари шибана тишина вовеки веков и амин — тихо, но заканително рече Лайънъл.

— Вие ще си постъпите както намерите за нужно — кротко продължих аз. — Аз моля да оставите Джо Боунс жив само за малко. Колкото да поговоря с него.

Лайънъл стана рязко и закопча горното копче на ризата. От вътрешния джоб на сакото извади черна копринена вратовръзка и започна да я завързва. Използваше прозореца вместо огледало.

— Къде сте отседнали? — попита след малко.

Казах адреса, подадох на Леон листче, на което бе написан моят телефон.

— Ние ще ви се обадим — рече след секунда едрият мъж. — Може би. И не идвайте повече тук.

Е, изглежда, това бе краят на разговора ни. Тръгнахме си с Луис към колата. Дрехите ни бяха мокри. Тогава отново чух гласа на Фонтено. Обърнах се — той бе сложил сакото си и внимателно приглаждаше реверите.

— Има още нещо — рече той. — Научих, че Морфи от полицията на Сейнт Мартин е присъствал при намирането на Лутис, хм. Значи имате приятели сред ченгетата, а?

— Да. И сред федералните също. Това проблем ли е?

Той се извърна и каза през рамо:

— Не, не е. Поне докато вие не го превърнете в такъв. Но ако стане така, с вас ще закусват раците. С вас и с вашето приятелче.