Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Луис започна да върти настройката на радиото и не спря, докато не намери станция откъдето нонстоп предаваха музика на Доктор Джон [60] Доктор Джон, род. 1941 г. в Ню Орлиънс, извънредно оригинален и самобитен бял музикант, Малкълм „Мак“ Рибънак, негови почитатели са М. Джагър и Е. Клептън. — Бел. прев. .

— Ето, това е музикант — рече той доволно.

Парчетата вървяха едно след друго: „Хей, голяма веселба“, после „Грис, Грис Гъмбо Йа-йа“ и прочие, докато дисководещият се умори. Тогава Луис отново забърника радиото. Този път попадна на кънтри: обявиха три поредни на Гарт Брукс.

— И това ако не е шутовска дандания — оплака се той и се отказа.

— Виж, Луис — обадих се по едно време. — Ти не си длъжен да идваш, ако не искаш. Нали така?

Той погледна през прозореца, после извърна глава към мен.

— Ти знаеш ли защо сме тук?

— Не съм много сигурен. Аз ви помолих, но не бях сигурен, че ще дойдете.

— Глей сега. Дойдохме, защото сме ти длъжници. Защото ти би дошъл, ако ние бяхме в твоето положение. Защото някой трябва да се погрижи за теб след онова, което се случи с жена ти и твоето момиченце. И освен това Ейнджъл те смята за свестен човек. Може би и аз мисля така. Може би освен това мисля, че има неща, на които трябва да се сложи край: като край на онази кучка Модайн и на това, на което се опитваш да сложиш точка сега, тук. Чаткаш ли какво ти казвам?

Думите му прозвучаха много необичайно: не бях свикнал да чувам такива приказки от вечно въздържания и немногословен Луис. Думи странни и трогателни.

— Мисля, че чаткам — рекох тихо. — И благодаря.

— Нали наистина се опитваш да приключиш тази работа тук? — попита неочаквано.

— Така поне си мисля, доста неща ми се губят обаче; разни факти, подробности, стил и методика — говорех и в съзнанието ми се мяркаха някакви сенки или отражения на мислите, които се опитвах да предам с думи.

Все едно бягащи плъхове късно нощем под бледата светлина на улични фенери. Трябваше да науча още неща за Едуард Байрън. Налагаше се да говоря и с Улрич.

Рейчъл ни пресрещна във фоайето на първата от двете хотелски къщи, по-предната откъм улицата. Предположих, че ни е чакала; оглеждала се е за нашата кола. Ейнджъл седеше на кресло в помещението и ядеше хотдог. Последният приличаше на края на бейзболна бухалка, покрита с лук, лютив сос и горчица.

— Идваха от ФБР — съобщи тя. — Начело с Улрич. Той носеше заповед за обиск. Взеха ми всичко — бележките, илюстрациите, всъщност всичко, което намериха.

Поведе ни към стаята си. Стените бяха оголени. Бе изчезнала дори и моята диаграма.

— Претърсиха и нашите стаи — обяви Ейнджъл на Луис. — И на Птицата.

Подскочих при мисълта за сандъка с оръжието. Ейнджъл забеляза.

— Не се бой. Ние го прибрахме. Още когато онзи — твоят приятел от ФБР, се загледа в Луис. На сигурно място е — на депозит в един склад на Байон. И двамата имаме ключове.

Чак сега забелязах, че Рейчъл е по-скоро раздразнена, отколкото обезпокоена.

— Да не би нещо да не съм загрял добре, а?

— Казах ти, че взеха ВСИЧКО, КОЕТО НАМЕРИХА — усмихна се тя. — Ейнджъл ги забеляза още докато идваха. Някои от бележките успях да скрия в колана на джинсите, под блузата. И той успя да прикрие нещичко.

Изпод леглото си измъкна купче листове и ги размаха победоносно. Един държеше отделно — в другата си ръка. Беше нагънат няколко пъти.

— Мисля, че би трябвало да видиш това тук — рече тя и ми подаде листа.

Разгънах го и нещо ме прободе в гърдите.

Бе илюстрация на гола жена, седнала на стол. Бе разпрана от врата до слабините, а кожата й от двете страни — одрана и отметната назад като ревери и гънки на пеньоар. Напряко на коленете и лежеше младеж, изкормен по същия начин, само че на мястото на стомаха и останалите вътрешни органи нямаше нищо. Като изключим чисто анатомичните подробности и дух на рисунката, както и разликата в половете, тя доста детайлно напомняше случилото се с Дженифър и Сюзън.

— Това е „Пиета“ на Естиен — рече Рейчъл. — Не е много известна, затова ми отне повече време да я издиря. Още по онова време е била считана за прекалено крайна, дори по-точно казано — за богохулствена. Прекалено силно наподобява сцената с оплакването на Христос от Дева Мария, то това е и сюжетът и затова е била отхвърляна и критикувана от черковните власти като непристойна. За малко щели да изпратят Естиен на кладата.

Пое илюстрацията от ръцете ми и я погледна с тъжни очи. Сетне я остави на леглото заедно с другите листа.