Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Вече зная какво прави той — рече тя. — Той създава MEMENTO MORI [61] „Помни смъртта!“, средновековен девиз на католическите монаси, които при среща се поздравявали с тези думи. — Бел. прев. , смърт и нейните символи, паметници на мъртвеца може би.

Отпусна се на леглото и молитвено сви ръце под брадичката си.

— Дава ни уроци по тленност. ПОМНЕТЕ, ЧЕ СТЕ СМЪРТНИ…

Той иска да опознае тялото ти отвътре, Криспине.

Медицинският факултет на университета „Комплутенсе“ в Мадрид има анатомичен музей. Основан е от крал Карлос III, а по-голямата част от експонатите са заслуга на усилията на доктор Хулиан де Веласко през XIX век — от началото до към средата му. Д-р Веласко е човек, който се отнася прекалено сериозно към работата си. За него говорят, че мумифицирал дори трупа на собствената си дъщеря. Също както и Уилям Харви [62] Уилям Харви, английски лекар, физиолог и анатом (1578-1657), откривател на кръвообращението, знаменит е трудът му „Движения на сърцето и кръвта“. — Бел. прев. , който си помогнал в научната работа върху кръвообращението, като аутопсирал собствените си баща и сестра.

В музея експонатите са поставени в стъклени шкафове, наредени в дълга правоъгълна зала. На първо място ще видите два гигантски скелета, восъчен модел на главата на човешки зародиш, малко по-нататък и две фигури с надпис на испански „Despellejados“. Наричат ги „Одраните“; те стоят в драматични пози и демонстрират движенията на мускулите и сухожилията, а кожата липсва, за да не пречи на зрителя да се запознае с тези анатомични чудеса. В най-добрата традиция на науката в тази насока са работили знаменити мъже като Весалиус[ Весалиус, белгийски анатом (1515-1564), първият от модерните анатоми, осъден от Инквизицията на смърт, по-късно присъдата била заменена с поклонение в Ерусалим, знаменит труд „De Humani Corporis Fabrica“. — Бел. прев.*, Валверде, Естиен, техни предци, съвременници и потомци.

А фигурите и илюстрациите, които са оставили за поколенията, са нещо много повече от просто анатомични материали и мостри; по свой си особен начин те са още и специфичен монумент, напомнящ за крехкостта на човешкото тяло, податливостта му на болка, а в крайна сметка и неговата преходност или тленност. Тези хора са предупреждавали за безсмислието на човешките пороци и угаждането на плътските желания, те са прозрели реалността на човешкото съществуване, свързано с болка и смърт в живота на земята, и надеждата за нещо по-добро в този в отвъдното.

През XVIII век във Флоренция процъфтяла практиката на анатомичното моделиране. Под патронажа на абат Феличе Фонтана мнозина анатоми, художници и скулптори работили съвместно за създаването на човешки восъчни фигури в естествен ръст. Анатомите изпилвали различните части на човешкия труп, художниците ги оцветявали и им придавали живот. Правели калъпи и после изливали восъка на пластове, размесен със свинска мазнина, за да се промени и контролира температурата на изстиване и да се придаде онази полупрозрачност, която ще напомня за истинската човешка плът.

Впоследствие с помощта на четки и фини инструменти пресъздавали характерните за човешкото тяло очертания и набраздявания. Добавяли клепачи и клепки, един по един. Болонският художник Лели използвал истински скелети под восъка. Австрийският император Йозеф II бил толкова впечатлен, че си поръчал около 1 200 модела — в помощ на медицинското обучение в своята държава. Има и по-драстични случаи — Фредерик Руйш, професор по анатомия в „Атенеум Илустре“ в Амстердам, използвал химически сгъстители, стабилизатори и бои, за да препарира своите модели. В къщата си имал цяла колекция, нека я наречем изложба на бебешки и детски скелети, наредени в подходящи пози, за да демонстрират мимолетността на живота.

И все пак единствено несравнима е реалността на истинското човешко тяло, изложено на показ. Провеждали публични анатомични демонстрации и дисекции, където се събирали огромни тълпи; някои дори били устроени като карнавали, а хората се явявали маскирани и в съответни костюми. Привидно целта била да се подпомогнат науката и познанието. В действителност тези демонстрации били по-скоро разновидност на публичните екзекуции. В Англия Законът за смъртното наказание от 1752 година дори създал пряка връзка между двете неща: било разрешено телата на убийци да бъдат подлагани на анатомична дисекция, а аутопсията била наречена „следсмъртна наказателна дисекция“, с която се целяло да се накаже престъпникът още веднъж, като му се отнеме правото на нормално погребение. През 1832 година излязъл и Закон за анатомията. В него де юре било отнето правото на бедняците да преминават в следващия живот — телата на мъртвите просяци били конфискувани за дисекционни цели.