Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Флорънс — тихо рече Улрич и прибра пистолета си в кобура — Флорънс, пусни оръжието на земята.

Тя потрепери и се хвана за корема с лявата ръка. Наведе се леко напред и главата и отново се залюля в сърцераздирателна скръб.

— Флорънс — повтори Улрич. — Това съм аз…

Тя извърна глава към нас. От очите й струеше мъка, огромна мъка и болка, и угризения, и гняв, и всички тези чувства бушуваха и се преливаха в нещо неописуемо.

Бавно вдигна колта и го насочи към нас. С ъгъла на очите си зърнах ръцете на ченгетата, които мигом подскочиха нагоре и дулата на пистолетите им зейнаха към нея. Тусан застана в класическата стойка на стрелец с две ръце, нетрепващо в тях оръжие, прицелен в неподвижна мишена.

— НЕДЕЙТЕ! — изрева Улрич и вдигна дясната ръка. Видях, че полицаите извърнаха очи към него и се поколебаха, после отправиха погледи към Морфи, който кимна. Те видимо се успокоиха, но не свалиха оръжие.

Колтът в ръката на Флорънс бавно промени посоката си — от Улрич към мен, а главата й все така продължи да се люлее. Чувах гласа й, тя тихо повтаряше реченото от Улрич:

— Недейте, недейте, недейте, недей…

Изведнъж извърна дулото към себе си, налапа го и дръпна спусъка.

В притихналия нощен въздух изстрелът прозвуча като топовен. Тогава се обади и природата: наоколо птиците се разлетяха, крилата им заплющяха, дребни животинчета се разбягаха в околните храсти, а тялото на Флорънс бавно се свлече на тревата, главата й с грозната дупка — отметната назад. Улрич изтича и падна на колене до нея, протегна лявата си ръка и докосна лицето й, а дясната инстинктивно опипа врата й за пулс. Естествено, напразно. Изведнъж я взе на ръце и зарови лице в окървавената рокля. След малко вдигна глава и устата му зейна в безмълвна болка.

В далечината присветнаха червени светлини. Някъде, още по-надалеч, чух рева на приближаващ се хеликоптер. Мракът сякаш се сгъсти.

Зората в Ню Орлиънс настъпи бавно, тежко и донесе още повече влага. От Мисисипи се носеха силни утрешни миризми. Излязох от хотела и се разходих из френския квартал в напразен опит да избистря мислите в главата си и да прогоня нощната умора. Както и може да се очаква, стигнах до Лойола, а там шумотевицата на трафика се прибави към тягостната влажна жега и в главата ми забуча още повече. Небето бе надвиснало ниско, потъмняло, заплашително; канеше се да вали, черни облаци висяха над града, затиснали жегата като похлупак.

Купих си „Таймс-Пикайн“ от автомат и се зачетох в него, застанал пред кметството. От вестника така смърдеше на корупция, че просто се зачудих как хартията още не е загнила. Двамина полицаи, арестувани по обвинение за участие в наркотрафика; федерално разследване за поведението на участниците в последните сенатски избори; подозрения относно правомерната дейност на бившия губернатор.

Самият Ню Орлиънс, изглежда, въплъщаваше цялата тази подкупност — със захабените си, порутени сгради, мрачния пазар на Пойдра, огромния магазин на Улуърт с надписите „Закрива се“. Невъзможно ми бе да реша дали самият град заразява жителите си или с действията си някои от тях го влекат към разруха и падение.

Шеп Морисън бе построил внушителната сграда на градския съвет скоро след завръщането си от Втората световна война. Естествено, след като бе успял да детронира кмета-милионер Маестри и да поведе Ню Орлиънс в двадесетия век. Някои от старите авери на Улрич все още помнеха Морисън с топли чувства. Може би именно защото при него в полицейския апарат бе разцъфтяла корупцията, ведно с множество видове рекет, проституция и комар. Тридесет десетилетия по-късно полицията все още се опитваше да се отърси от неговото наследство.

Спомням си „ужилването“ на Лен Дейвис през 1994 година. Той бе тридесетгодишно ченге, от обикновените патрули в района на Дезире в източната част на Ню Орлиънс. Бе си спечелил прозвището „Робокоп“ поради изключителната си бруталност. Е, ФБР успя да го изработи. Дейвис заедно с партньора си на име Сами Уилямс се уговорили с двамина наркотрафиканти да осигурят тридесетина полицаи — в униформи и въоръжени — да охраняват еднократна доставка и заплащане на голяма пратка наркотици, освен това да уредят непрекъсната двадесет и четири часова охрана на друга доставка кокаин в крайречен склад. Двамата успели да осигурят не повече от девет ченгета и се уговорили хонорарът да бъде 100 000 долара. Дейвис настоял да получи и клетъчен телефон, за да „организира“ операцията по-добре.