Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Някой пристъпи до мен. Извърнах глава — бе Коул.

— Кой си ти, по дяволите? — попита Уолтър.

— А, аз съм от добрите — рече човекът. — От ФБР, независимо какво си мислите за тази достопочтена институция.

Извади от вътрешния джоб картата и я размаха под носовете ни. Спогледахме се.

— Специален агент Улрич, на вашите услуги.

Изправи се, изхлузи ръкавиците, после ги набута заедно с ръцете си в джобовете на палтото.

— Е, какво ви води тук в тази шибана нощ, агент Улрич? — попитах го аз. — Да не сте си загубили ключовете за федералната щабквартира?

— О, шегаджия… веселяци сте вие, нюйоркските ченгета — рече Улрич с нещо като полуусмивка. — Добре че има линейка, в случай че пукна от смях. От шегоубийци като вас.

После стана сериозен, извърна глава към трупа и попита:

— Познавате ли я?

— Знаем й само името — обади се един от другите полицаи в стаята.

Лично аз все още не го знаех. Бях установил само простия факт, че някога е била хубавица, но не и в мига на смъртта. Някой я бе бил по лицето и главата с коаксиален кабел, сетне го бе захвърлил до трупа. Розовият килим бе ален около главата й, стените бяха опръскани с кръв, кожените мебели — също.

— Това е мадамата на Томи Логън — рече Улрич.

— Босът на боклука ли? — попитах аз.

— Същият.

Томи Логън бе създал фирма, а после бе успял да сключи извънредно изгодни двугодишни договори с кметството за събиране на градския боклук. Малко по-късно бе пробил и в още един много доходен бизнес — миенето на прозорците на високите сгради и офисите. Играта бе от проста по-проста: неговите момчета ви мият прозорците, в противен случай въобще нямате прозорци за миене. А може да се окаже, че нямате и офис, дори и сграда. Такъв човек бе Томи, такива бяха и контактите му.

— Да не би вашите хора да се интересуват от свързан с Томи рекет? — попита Коул.

— Много хора се интересуват от Томи — неопределено отвърна Улрич. — Необичайно много, още повече, че сега и мадамата му лежи пречукана тук.

— Може би е предупреждение за нещо? — отново попитах аз.

— Може би — отвърна Улрич и сви рамене. — А може би го предупреждават да си смени вътрешното оформление, че това място мяза на къщата на Елвис.

Въпреки майтапа беше прав. Апартаментът на Джени Орбах бе обзаведен в стил ретро дори и от времето преди Елвис Пресли и модата на клош панталоните и брадичките. Не че на Джени й пукаше. Вече нямаше защо.

Така и не открихме кой е убиецът. Томи Логън бил естествено раздрусан, когато научил за смъртта на приятелката си и в поведението му не проличало нищо престорено. Дори забравил за факта, че съпругата му може да разбере за изневерите. Май че в резултат на кончината на Джени стана по-щедър към бизнеспартньорите си, но дори и така да е станало, не ще да е било за дълго. След една година намерихме убит самия Томи Логън, с прерязано гърло, захвърлен под моста Бордън в Куинс.

Но след тази случка с Улрич започнахме да се срещаме по-често. Пътищата ни се кръстосваха професионално отново и отново, дори на няколко пъти пихме заедно по чашка. Веднъж извади билети за бейзболен мач и после дойде с мен у дома на вечеря. За рождения ден подари на Дженифър огромен плюшен слон. Когато се напивах бързо, чашка след чашка, просто седеше на масата и мълчеше, без да ме съди, без да се намесва.

Спомням си го на третия рожден ден на Джени — бе нахлупил клоунска картонена шапка, понесъл огромна купа с черешов сладолед в ръка. Изглеждаше малко не на място, пък и леко смутен, в измачкания си костюм сред три-четиригодишни хлапета и усмихнати майки, загледани в тях с обожаващи очи. Същевременно чувствах, че е странно щастлив в подобна компания — играеше с децата, надуваше им балоните, правеше евтини фокуси с дребни монети. Имитираше домашните животни, тичаше из стаята със закрепен на носа си балон. Когато си тръгна онази вечер, в очите му зърнах дълбока тъга. Допуснах, че си спомня за рождените дни на своята дъщеря, когато тя е била център в живота му, преди развода.

След смъртта на Сюзън и Дженифър той се появи у нас, последва ме в участъка и изчака четири или пет часа, докато ме разпитваха. Тогава нямаше как да се прибера у дома, а след първата нощ се бях свестил в коридора на една болница, просълзен, със зарита в ръце глава; не можех да отида и у Коул не само поради личното му участие в разследването, а и поради факта, че не желаех да бъда сред нечие друго семейство, не и тогава. Улрич ме отведе в малкото си, но чисто и спретнато апартаментче. По стените имаше лавици, лавици и безброй книги — повече английска и американска поезия и класика: Марвъл, Вон, Ричард Крашоу, Хърбърт, Джонсън и Роли [43] Сър Уолтър Роли (1552-1618), историк, поет, политически есеист, придворен, пътешественик и изследовател, извънредно колоритна личност, цитирана в литературата и историята. — Бел. прев. , чиято поема „Поклонение на мъченика“ често цитираше. Отстъпи ми леглото си. В деня на погребението застана до мен в проливния дъжд; водата го обливаше, той не помръдваше, а капките падаха от периферията на шапката му като истински сълзи.