Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Редно е при подслушване федералните агенти да се изключват и да спират записа, когато разберат, че разговорът не касае престъпни дейности, намерения и други такива. Технически това става, като натиснат бутона „пауза“ и изключат слушалките. След това от време на време трябва да проверяват дали има промяна, при това тяхната апаратура автоматично регистрира всеки нов разговор и автоматично би изключила „пауза“-та. На практика само слабоумен човек може да разчита, че на подслушвана линия може да има дискретен разговор. Затова и реших, че е по-добре да се обадя на Ейнджъл и Луис. Само това ми оставаше — ФБР да запишат мой разговор с крадец и наемен убиец.

Купих четири кафета в съседния магазин и се върнах обратно. На вратата ме чакаше Брило, вече разтревожен.

— Ние можем да поръчаме кафе и оттук, господин Паркър — укорително ми рече той.

— Ама няма да има същия вкус — рекох помирително.

— Вижте, по-добре да свикнете с тази мисъл — настоя той и заключи вратата след мен.

Първото обаждане бе в 16,00 часа, след като часове наред бях гледал тъпи телевизионни програми и чел донесените стари списания. Брило скочи от леглото и щракна с пръсти към техниците. Единият вече поставяше слушалките. Той преброи до три, като махаше на ръка, сетне посочи телефона. Вдигнах слушалката.

— Чарли Паркър? — гласът бе женски.

— Да.

— Обажда се Рейчъл Улф.

Погледнах агентите, поклатих глава. Единият въздъхна. Закрих мембраната с ръка.

— Хей, изключете записа, моля — рекох настоятелно.

Чух изщракването на бутона. Бяха спрели магнетофона, Брило отново се излегна на прясно сменените ми чаршафи, подпря глава с ръце на тила и затвори очи.

Рейчъл изглежда усети, че нещо става при мен.

— Можете ли да говорите?

— Имам гости. Може ли да ви се обадя по-късно?

Тя ми продиктува домашния си телефон и добави, че ще отсъства до 19,30 часа, после ще си бъде в къщи. Благодарих и затворих.

— Приятелка, а? — попита Брило.

— Моята лекарка — отвърнах. — Лекува ме от една особена болест: синдром, наречен нисък праг на търпимост. Надява се, че през следващите няколко години ще мога да понасям ненужното любопитство.

Брило изпухтя, но си остана легнал, със затворени очи.

Телефонът иззвъня за втори път в шест часа. Бяхме затворили прозореца поради ужасната влага и шумотевицата на тълпите туристи. Въздухът в стаята бе възкисел. Този път и съмнение не можеше да има кой се обажда.

— Добре дошъл в Ню Орлиънс, Птицо — рече синтезираният глас. Бе плътен, силен и сякаш потрепваше, сгъстяваше се и се разреждаше като плътна мъгла.

Замълчах за миг, кимнах на федералните агенти. Брило вече се обаждаше на пейджъра на Улрич. На компютърния екран до балкона заиграха образи — карти на улици, цели райони. Гласът на Пътника долиташе тъничко и от слушалките на техниците.

— Не разчитайте на приятелите си от ФБР — продължи гласът — този път вече с висок, мелодичен тембър на момиче. — Агент Улрич там ли е?

Пак премълчах, забавих отговора. Броях секундите.

— Не се ебавай с мен, Птицо! — изпищя гласът. Вече бе детски. На глезено дете, на което са му забранили да излезе да си играе навън. Ругатнята го правеше още по-противен.

— Не, няма го тук.

— Тридесет минути — обяви гласът и връзката прекъсна.

Брило сви рамене.

— Знае за нас. Няма да рискува да говори достатъчно дълго, че да го засечем.

И пак си легна на леглото ми да чака Улрич.

Улрич изглеждаше още по-уморен от преди. Очите му бяха зачервени от безсънието, устата му миришеше на лошо. Непрекъснато местеше крака, сякаш обувките му стягат. Пет минути след пристигането му телефонът иззвъня отново. Брило преброи до три с пръсти и аз вдигнах слушалката.

— Да?

— Не ме прекъсвайте, само слушайте — сега говореше жена.

Звучеше като глас на любовница, която е на път да ви разкаже най-съкровените си любовни фантазии. Но гласът бе изкривен, нечовешки.

— Съжалявам за гаджето на агент Улрич, но само защото я изпуснах. Тя трябваше да бъде там. За нея имах специални планове, но и тя си е правила някои сметки, нали?

Улрич примига страшно, но не пророни нито дума, не даде други признаци, че го е заболяло.

— Надявам се, че харесахте представлението ми — продължи гласът. — Може би дори започвате вече да разбирате. Но не се безпокойте, ако не е така. Очакват ви още много изненади. Бедната Птица. Бедният Улрич. Заедно в скръбта. Ще се опитам да ви намеря и друга компания.

Сетне гласът отново се промени. Стана дълбок, заплашителен.