Джон Коннолли - Шепнещите

— Откъде знаеш? — попитах.

— Не знам — отвърна и аз долових отчаянието в гласа му. — Не и със сигурност. Обаче имам такова усещане, дори нещо повече от това. Той кара собствен камион с ремарке, новичък и чистичък като бебе в прегръдките на бавачка. Притежава голям „Силверадо“, който също е нов. Живее в твърде хубава къща в Портланд и има пари. Харчи доста, повече, отколкото би трябвало. Това не ми харесва.

Изчаках. Трябваше да внимавам с онова, което щях да кажа сега. Не исках думите ми да прозвучат, сякаш не вярвам на Бенет, но същевременно знаех, че той понякога се държи прекалено покровителствено с младите хора под негово ръководство. Все още опитваше да компенсира факта, че не беше опазил Сали Кливър, въпреки че не бе по силите му да предотврати онова, което я бе сполетяло, и че вината не беше негова.

— Виж, може всичко това да е взето на кредит — казах. — Доскоро се искаха само жълти стотинки, за да си тръгнеш от магазина с нов камион. Може да е получил компенсация за раняванията си. Ти просто…

— Тя се промени — каза Бенет. Каза го толкова тихо, че едва го чух, но напрежението в гласа му подсказваше, че не бива да бъде оставено без внимание. — Той също се промени. Забелязвам това, когато идва да я вземе. Изглежда болен, сякаш не спи добре, дори по-зле от преди. Напоследък започнах да забелязвам същото и у нея. Преди няколко дни се изгори: опита да хване кана с кафе, изпусна я и кафето се изля върху ръката й. Беше невнимание от нейна страна, но невнимание, което е причинено от преумора. Отслабнала е, а и преди не беше особено пълна. И мисля, че той й е вдигал ръка. Видях синини на лицето й. Каза ми, че се е блъснала във врата, сякаш някой още вярва на тези изтъркани приказки.

— Опита ли да говориш за това с нея?

— Опитах, но тя веднага се наежи. Както казах, мисля, че не обича да разговаря на лични теми с мъже. Не искам да повдигам повече този въпрос, боя се, че мога да я прогоня окончателно. Но се тревожа за нея.

— Какво искаш да направя?

— Още се познаваш с онези Фулси, нали? Може би ще успееш да ги накараш да понатупат Тобаяс и да му кажат да си намери друга, с която да дели леглото.

Каза го с тъжна усмивка, но виждах, че донякъде наистина би му допаднало да види двамата Фулси, които, общо взето, изпълняваха с удоволствие ролята на побойници, насъскани срещу човек, който може да удари жена.

— Няма да е от полза — възразих аз. — Или на жената й домъчнява за мъжа, или мъжът решава, че жената се е сдушила с някого, и става още по-зле.

— Е, беше приятно като идея — каза той. — След като явно трябва да се откажем от нея, бих искал да поогледаш Тобаяс и да видиш какво може да откриеш за него. Просто ми трябва нещо, което да убеди Карън да стои далече от него.

— Мога да го направя, но съществува вероятност тя да не ти бъде благодарна.

— Ще поема този риск.

— Искаш ли да ти кажа тарифите ми?

— Ще ми смъкнеш ли кожата?

— Не.

— Тогава предполагам, че ще си заслужиш парите, които искаш. — Той сложи плик на плота пред мен. — Вътре има две хиляди долара в брой. За колко време ще стигнат?

— Достатъчно дълго. Ако ми трябват още, ще те потърся. Ако похарча по-малко, ще ти върна остатъка.

— Ще ми съобщиш ли, ако откриеш нещо?

— Да. Но какво ще стане, ако открия, че е чист?

— Не е — твърдо отвърна Бенет. — Мъж, който удря жена, не може да се нарече чист.

Докоснах с пръсти плика. Почувствах желание да му го върна. Вместо това споменах историята с Джандро.

— Стари призраци — рекох.

— Стари призраци — съгласи се той. — Ходя там понякога, знаеш ли? Не бих могъл да ти кажа защо, може би заради надеждата някак си да се върна назад във времето, за да мога да я спася. Най-често просто казвам молитва за нея, когато минавам оттам. Това място трябва да бъде изтрито от лицето на земята.

— Познаваше ли се с Фостър Джандро?

— Отбиваше се понякога. Всичките идват, щатските моторизирани полицаи, местните ченгета. Ние се грижим за тях. О, плащат си сметките както всички останали, но се грижим да не си тръгват гладни. А Фостър го познавах донякъде. Братовчед му, Боби Джандро служеше с Деймиън в Ирак. Боби загуби краката си. Ужасна работа.

Помълчах, преди да заговоря отново. Тук липсваше нещо.

— Каза, че срещата ни в известен смисъл е свързана със смъртта на Деймиън. Карън Емъри единствената връзка ли е?

Бенет изглеждаше притеснен. Всяко споменаване на сина му навярно му причиняваше болка, но имаше нещо повече от това.

— Тобаяс се върна болен от тази война, но не и синът ми. Мисълта ми е, че бе виждал лоши неща и имаше дни, когато разбирах, че си спомня за някои от тях, но той още си беше синът, когото познавах. Все ми казваше, че войната е била добра към него, ако подобно нещо изобщо е възможно. Не е убил нито един човек, който не се е опитвал да убие него, и не е мразил иракчаните. Съчувствал им е заради онова, което преживяват, и се е опитвал да направи всичко по силите си за тях. Загубил е неколцина от другарите си, но преживяното не го преследваше, поне в началото. Всичко това дойде по-късно.