Джон Коннолли - Шепнещите

— Карън се е влюбила в мъж, когото не харесвам особено — каза Бенет. — Тя живееше в една от къщите за персонала, в самото начало на „Горам Роуд“. Двамата с Деймиън се разбираха добре. Мислех, че той може да е влюбен в нея, но тя имаше очи само за онзи, неговия приятел от Ирак Джоуел Тобаяс. Бил е командир на Деймиън. След смъртта на Деймиън, а може да е станало и още преди това, Карън и Тобаяс се събраха. Чух, че Тобаяс бил разстроен от нещо, което видял в Ирак. Негови другари загинали пред очите му, издъхнали буквално в ръцете му от загуба на кръв. Будел се нощем плувнал в пот и крещял. Карън мисли, че може да му помогне.

— Тя ли ти каза това?

— Не. Чух го от една от другите сервитьорки. Тя не споделя с мен подобни неща. Струва ми се, че предпочита да говори с другите жени, това е. И знае, че не одобрявам преместването й при Тобаяс толкова скоро, след като са се запознали. Може да съм старомоден, но мисля, че трябваше да почака. И й го казах. Ходеха едва от две седмици и… Е, попитах я не мисли ли, че малко прибързва, но тя е младо момиче и смята, че знае какво иска, а аз не исках да й се меся. Пожела да продължи да работи за мен и това беше хубаво. И ние имахме известни затруднения напоследък, както навсякъде, но аз не искам да печеля от ресторанта повече, отколкото ми трябва, за да си плащам сметките, и все още успявам, дори ми остават пари. Нямам нужда от повече хора, може да се каже, че не ми трябват и всичките, които имам, но те се нуждаят от тази работа, а за един възрастен човек е полезно да има млади хора около себе си.

Той допи кафето си и погледна с копнеж каната от другата страна на бара. Като по телепатия Кайл, който почистваше кухненския плот, погледна към нас и каза:

— Ако искате още кафе, идете да вземете онази кана. Иначе ще го хвърля.

Бенет заобиколи бара и наля и на двама ни още малко. Като свърши с това, остана прав и се загледа през прозореца към старата сграда на съда, обмисляйки какво още да каже.

— Тобаяс е по-възрастен от нея, около трийсет и пет е. Твърде стар и твърде препатил за момиче като нея. Самият той е бил ранен в Ирак, загубил е няколко пръста на ръката и левият му крак е осакатен. Сега кара камион — „независим доставчик“, така се нарича, но изглежда, че работи доста нередовно. Винаги намираше време да се мотае с Деймиън и винаги е около Карън, много по-често, отколкото би се очаквало от човек, който трябва да пътува, за да изкарва прехраната си, сякаш парите не са проблем за него.

Бенет отвори една сметана и я прибави към кафето си. Отново настъпи мълчание. Не се съмнявах, че е обмислял дълго какво да ми каже, но виждах, че още не се решава да изрече всичко на глас.

— Разбираш ли, аз много уважавам военните. Няма как да е иначе, като се има предвид какъв човек беше баща ми. Зрението ми не беше толкова лошо, можех да отида във Виетнам и може би сега нямаше да водим този разговор. Може би нямаше да съм тук, а да лежа погребан някъде под бял камък. Така или иначе, щях да съм друг човек, дори по-добър.

Не знам доколко войната в Ирак е била справедлива или несправедлива. Струва ми се, че се стигна твърде далеч и не виждам основателна причина за това, много хора загубиха живота си. Сигурно има по-умни от мен, които знаят нещо, което аз не знам. Но още по-лошо е, че не се погрижиха за онези мъже и жени, които се върнаха, не и така, както трябваше. Моят баща се върна от Втората световна война ранен, но просто не го съзнаваше. Засегнат беше отвътре, от някои неща, които беше видял и извършил, но тогава състоянието му нямаше същото медицинско название и хората още не знаеха колко опасно може да е то. Когато Джоуел Тобаяс влезе в „Даунс“, веднага разбрах, че и той се е върнал ранен от войната, и то не само в ръката и крака. Болеше го и отвътре, целият беше разкъсан от гняв. Усещах това да лъха от него, виждах го в очите му. Нямаше нужда някой да ми го казва.

Не ме разбирай погрешно: той има право да бъде щастлив колкото всеки друг, може би дори още повече, заради онова, което е пожертвал. Болката, която го измъчва, психическа или физическа, не го лишава от това право и е възможно при нормално развитие на нещата някоя като Карън да е подходяща за него. Тя също е била наранена. Не зная как, но последствията са налице и я карат да бъде чувствителна към другите като нея. Такава чувствителност може да бъде благотворна за един мъж. Но аз не мисля, че Джоуел Тобаяс е добър човек. До това се свеждат нещата. Той не е подходящ за нея и просто не постъпва почтено.