Джон Коннолли - Шепнещите

— Понякога безинтересните неща са приятна промяна.

— Ох — каза Пачет, — сигурно е така.

Погледът му се плъзна към вестника пред мен и той трепна отново. „Сали Кливър“, помислих си. Трябваше да прибера вестника, преди да дойде Бенет.

Когато беше убита, Сали Кливър работеше в „Даунс Дайнър“.

Бенет Пачет отпи от кафето и не проговори поне три минути. Хората като него достигат до по-късните години от живота си в идеално здраве, като не претупват нещата. Те работят по мейнско време и колкото по-скоро онези, на които се случва да си имат работа с тях, свикнат да сверяват часовниците си с техните, толкова по-добре.

— Има едно момиче, което работи като сервитьорка при мен — каза накрая той. — Добро дете е. Мисля, че може да помниш майка й, жена на име Кейти Емъри?

С Кейти Емъри учехме в гимназията на Скарбъро по едно и също време, макар да се движехме в различни кръгове. Тя беше от момичетата, които обичат жокеите, а аз не си падах много по жокеите и момичетата, които се мотаеха с тях. Когато като тийнейджър се върнах в Скарбъро след смъртта на баща си, нямах особено желание да се мотая с когото и да било, движех се сам. Всички местни хлапета членуваха в отдавна утвърдили се групи, в които бе трудно да проникнеш дори и да искаш. С времето създадох някои приятелства и, общо взето, не се срещах с много хора. Помнех Кейти, но се съмнявам, че тя би си ме спомнила, не и при нормалния развой на събитията. Но с течение на годините името ми бе започнало да се появява във вестниците и най-вероятно тя и други като нея са прочели написаното и са си припомнили момчето, което бе пристигнало в Скарбъро за последните две години в гимназията, свързвайки го с историите за бащата полицай, убил две хлапета, преди да отнеме собствения си живот.

— Как е тя?

— Живее горе край въздушната линия. — „Въздушната линия“ бе местното название на шосе 9, което свързваше Бруър и Кале. — Трети брак. Живее с един музикант.

— Така ли? Не я познавах толкова добре.

— Имал си късмет. Сега можеше ти да живееш с нея.

— Минавало ми е през ума. Тя беше хубаво момиче.

— И все още е хубава жена, предполагам. Малко по-пълна в талията, отколкото може би си я спомняш, но още й личи каква е била. Личи си и по дъщеря й.

— Как се казва дъщерята?

— Карън. Карън Емъри. Единствено дете от първия брак на майката, родено след като бащата си плюл на петите, затова носи фамилията на майка си. Впрочем единствено дете от всичките й бракове. Работи при мен вече повече от година. Както казах, добро дете. Има си своите проблеми, но мисля, че ще се справи благополучно с тях, стига да й бъде дадена помощта, която й е нужна, а самата тя да е достатъчно разумна да я поиска.

Бенет Пачет бе необикновен човек. Той и съпругата му Хейзъл, която почина преди няколко години, винаги бяха приемали всички свои служители не просто като персонал, а като част от семейството. Особено привързани бяха към жените, които минаваха през „Даунс Дайнър“, някои от които оставаха дълги години, а други — само за няколко месеца. Бенет и Хейзъл имаха особен усет за момичета, които са в беда или се нуждаят от малко стабилност в живота. Не ги шпионираха и не им четяха морал, но ги изслушваха, когато те се обръщаха към тях, и им помагаха с каквото могат. Семейство Пачет притежаваше две къщи в Сако и Скарбъро, които бяха преустроили в евтини квартири за собствения си персонал и за персонала на ограничен брой утвърдени малки фирми, ръководени от хора със сходни на техните възгледи. Апартаментите не бяха смесени, така че мъжете и жените трябваше да живеят със съквартиранти от собствения си пол.

Случайните срещи на двойките бяха неизбежни, но не ставаха толкова често, колкото можеше да се предполага. Повечето от онези, които приемаха предлаганите от Пачетови жилища, бяха доволни, че могат да разполагат със собствено пространство — не само във физически, а и във физиологически и емоционален смисъл. Повечето накрая се изнасяха, някои отново се събираха да живеят заедно, други не, обаче докато работеха при Пачет, бяха пред погледа на останалите — както на партньорите си, така и на по-възрастните колеги. Смъртта на Сал и Кливър бе голям удар, но ако изобщо им повлия по някакъв начин, само ги направи още по-загрижени към своите отговорности. Бенет бе понесъл тежко загубата на съпругата си, ала това ни най-малко не бе променило отношението му към хората, които работеха за него. В края на краищата сега му оставаха само те и той виждаше Сали Кливър в лицето на всяка една от онези жени, а може би бе започнал да вижда и Деймиън в лицето на всеки млад мъж.