Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

Влезе в асансьора и изчезна нагоре.

— Семейни вражди, а? — попита Арни, когато с Магнъс тръгнаха към изхода.

— Не знам — каза Магнъс и свъси вежди. — Може да се каже.

— Ето ги! Идват!

Синдри погледна към планинския склон и видя бялата вълна, която прехвърли билото — първо няколко дузини, после стотици и накрая повече от хиляда овце, забързани надолу към кошарите. От двете страни на гъмжилото се виждаха тъмните силуети на овчарските кучета, които отривисто поддържаха строя на стадото. След малко се появи конник, после още един, още няколко.

Гледката бе величествена.

Тълпата посрещани, предимно фермери от района и семействата им, сочеха и ръкомахаха. Пастирите бяха излезли преди три дни да съберат овцете, които прекараха лятото по пасищата в хрупане на тучна трева. Това беше годишното „ретир“: събиране на добитъка — един от най-важните дни във фермерския календар. Синдри не се бе занимавал с това, откакто напусна фермата на шестнайсетгодишна възраст, но спомените му бързо се събудиха.

Самият Синдри беше събирал овце три пъти, откакто навърши четиринайсет години. Първите два пъти бе изпълнен с вълнение, докато яздеше с баща си и съседите по пасищата в търсене на добитъка. Третият път бе пълна катастрофа. Времето бе лошо, а предната вечер Синдри се напи до припадък в една кошара и баща му чете конско, задето не е поел своята част от работата.

Две седмици след това, Синдри напусна дома си и замина за Рейкявик — музика, дрога и алкохол, а после в Лондон — още дрога и алкохол. Баща му бе дълбоко и непоправимо разочарован от него. А това не беше справедливо. Едва двайсетгодишен, Синдри се превърна в харизматичния фронтмен на групата „Девастейшън“, чиято хаотична анархистка шумотевица стигна до второ място в класациите на Острова. Синдри бе сензация както в родината си, така и в цяла Европа.

Но това продължи по-малко от година. Парите бяха достатъчни дрогата да не свършва. Песните започнаха да губят мелодичността си и Синдри се върна в Рейкявик.

Бе загубил десет години от живота си. В края на краищата, Синдри успя да си стъпи на краката и се хвана на работа в една фабрика за риба. Той овладя бунтовническата си енергия и й даде посока. Присъедини се към една екологична групировка в Исландия, която негодуваше срещу използването на исландската природа с търговски цели. Написа книга, „Капитално изнасилване“, която сравняваше простия, изпълнен с работа живот на исландския фермер, който се грижи за ресурсите си и живее в мир с природата, и действията на градския, заседнал капиталист, който само черпи ресурси и унищожава природата. Капиталът изнасилва света около себе си — това бе основната идея.

Книгата стана много популярна в Германия и Синдри спечели още малко пари. Баща му не одобряваше заниманията на сина си и Синдри се връщаше в родната ферма все по-рядко. Истината беше, че Синдри бе толкова отдалечен от фермата, в която отрасна, колкото и градските капиталисти, срещу които роптаеше.

Синдри огледа добре познатите му хълмове, блеснали в златно и кафяво под лъчите на септемврийското слънце. Небето бе бледосиньо и тук-там се виждаха наперени облачета. Конете и кучетата бяха обградили огромното стадо и го водеха към селските кошари. Синдри видя най-малката си племенница, десетгодишната Фрида, която подскачаше от нетърпение да види любимото си агънце.

Зарадва се, че я вижда толкова щастлива. Малката бе прекарала много тежка година.

Синдри въздъхна. Фрида най-вероятно няма да гледа агънцето си много дълго време.

Оказа се, че финансовите затруднения, които брат му има от Коледа насам, не са резултат от банкерското източване на земеделски приходи, както Синдри предполагаше. Имаше и нещо друго, макар че пак банкерите бяха виновни.

По-малкият му брат Мати пое семейната ферма, когато баща им почина. В продължение на три години, Мати инвестира на фондовия пазар — с изумителен успех, поне в началото. Мати успя да утрои парите си с лекота.

Ипотекира фермата и продължи да влага. След още едно удвояване на богатството си, Мати си купи нов „Ланд Крузър“ и заведе цялото семейство на сафари в Африка. И продължи да инвестира. С новите си познания, Мати прецени, че „Одинсбанки“ е най-обещаващата банка в Исландия. Две години по-рано бе инвестирал първо в нея. А когато цените на акциите спаднаха, Мати усети, че моментът е подходящ за купуване и набута цялата си печалба в акции на банката.