Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— Хайде! — викна му Фрея. Синдри влезе в мелето. Намаза няколко ритника в началото, но бързо си припомни как да обкрачва овцете, избягвайки рогата им, и как да ги води към кошарите им. Работата беше тежка, но фермерите от долината бяха превъзбудени — радваха се, че животните им се прибират. Овцете щяха да попасат около месец на частните ливади, преди голяма част от тях да заминат към кланиците. Останалите щяха да прекарат зимата на закрито, обгрижвани от стопаните си.

Всичко приключи за два часа.

— Благодаря, Синдри — каза Фрея. — Много ни помогна. Отиваме да полеем в къщата на Гуни. Ще дойдеш ли?

— Не — каза Синдри и обърса чело. — Трябва да се връщам в Рейкявик.

— Защо не останеш да спиш тук? — попита Фрея.

Синдри се усмихна.

— С удоволствие, но утре трябва да свърша една работа.

Фрея го изгледа странно. Явно не вярваше, че Синдри може да има някаква наистина важна работа. А и доскоро си беше така.

— Е, радвам се, че се видяхме. Благодаря за помощта. Ако някога намериш малко свободно време и ти се прииска да дойдеш, тук винаги има нужда от още две ръце. Не можем да ти платим, но ще те нахраним добре.

— Може и да дойда — каза Синдри. — Знаеш ли вече кога ще продавате фермата?

— Банката още не ни е натиснала, но аз нямам никаква възможност да се оправя с вноските. Защо са заели на Мати толкова много пари, никога няма да разбера.

— Съжалявам, че се стигна дотам — каза Синдри.

Фрея сви рамене.

— Какво смяташ да правиш? — попита той.

— Искам да продължа с фермерската работа, ако мога. За да отраснат момичетата като мен. Но не знам как. Брат ми работи в Рейкявик, има малка софтуерна фирма. Казва, че ще ми намери работа. Не ми се мести в Рейкявик, но може и да се наложи.

— Дръж ме в течение — каза Синдри. — Успех, Фрея! — и я целуна по бузата.

Докато вървеше към колата, за да поеме по дългия път към Рейкявик, Синдри си помисли, че може би Бяртур все още е жив.

Почувства се толкова засрамен, че му прилоша. Именно градските жители като него бяха прецакали фермерите, не само банкерите и политиците като Олафур Томасон, но и купувачите в бутиците по лъскавите търговски улици, прахосниците, живеещи на кредит, спекулантите. Да, Синдри винаги бе оплювал капиталистическия строй, но дори той напусна провинцията. А брат му попадна в клопката на лесните пари.

Синдри винаги обвиняваше другите за това, което стана в Исландия, но истината беше, че се чувства виновен, колкото тях.

Бе задължен на Фрея и на Фрида. И смяташе да направи нещо по този въпрос.

В полицейския участък, Магнъс се обади на сержант Пайпър, а Арни и Вигдис слушаха до него. След срещата с Емилия, Магнъс и Арни разпитаха малкия брат на Оскар в луксозната му къща в Рейкявик. Той бе явно разстроен, че семейното богатство е изчезнало, но по-скоро възхваляваше брат си, че го е натрупал, отколкото да го обвинява, че го е загубил.

Вигдис се срещна с опечалените родители и претърси апартамента на Оскар в Тингхолт. Нищо. Банкерът не бе стъпвал там от девет месеца. Единствените посетители бяха чистачката, веднъж на две седмици, и една секретарка от О Би Джи, която събираше пощата.

Магнъс предаде тази оскъдна информация на Пайпър.

— Така че не можем да заключим, че убийството е свързано по някакъв начин с Исландия — каза той — или пък с Русия. Какво става при вас? Разбрахте ли нещо за моторите?

— Не много. Единият моторист е дребен наркопласьор — продава на богатите в Кенсингтън. Твърди, че не знае нищо за Гунарсон. И ние сме склонни да му вярваме. Освен това, той кара Кавазаки 900 кубика, а според един от свидетелите, моторът на убиеца бил по-малък.

Магнъс силно се съмняваше, че това е убиецът. Беше му писнало от всеобщата склонност на ченгетата по целия свят да лепват престъплението на първия дребен наркопласьор, когото заловят. Британската полиция поне устояваше на това изкушение.

— А нещо за другите?

— Да. Единият мотор е бил откраднат миналата седмица от Хаунслоу — Сузуки 125 кубика. Опитваме се да го открием. Може да излезе нещо там.

— Ами рускинята?

— Пак я разпитахме, но нищо. Обаче ми се стори прекадено хладнокръвна. Може би крие нещо. Имаме и една истинска следа.

— Каква?

— Една съседка каза, че някакъв мъж идвал преди няколко дена и носел пратка за Гунарсон. Сбъркал номера на къщата. Тя не знаела къде живее Гунарсон, но един от другите съседи упътил мъжа към адреса му.

— Интересно. Успя ли да го опише?