Крис Холм - Порода убиец

Най-напред трябваше да се обади на Лестър. Не посмя да го направи в Канзас Сити, защото предполагаше, че федералните следят трафика през местните мобилни клетки — а когато влакът го отдалечи достатъчно, за да може да рискува, телефонът му умря.

Зарядното беше в колата под наем, която бе зарязал. Това не беше проблем. Зарядни за мобилен телефон се намират лесно — кошовете за забравени вещи във всяко кафене са пълни с тях. Намери подходящо зарядно на третото място, където влезе. Момичето зад бара изгледа мръсните му дрехи подозрително и се усъмни, когато каза, че е идвал по-рано, така че той реши да не зарежда телефона си там. Обиколи квартала и намери външен контакт, достатъчно скрит от поглед, за да му свърши работа.

Включи зарядното и телефона. Изчака да заработи и набра. Лестър вдигна след първото позвъняване.

— Боже, Майки, добре ли си? Не знаех какво да мисля!

Добре съм — отговори Хендрикс съвсем тихо, шепнешком. — Почти.

— Какво стана там, мамка му? По новините казаха, че Лиънуд е полудял.

— Издъних се, Лес. Не стигнах до него навреме. Скочиха ми, преди да успея.

— Кой?

Хендрикс въздъхна.

— Ще ми се да знаех.

— Този, който е написал онова на линейката ли?

— Да — отговори Хендрикс.

— Помислих, че е адресирано до теб — каза Лес. — Даде ми някаква надежда, че още мърдаш.

— Какво казват журналистите за този тип?

— Нищо. Официалната версия е, че е съучастник на Лиънуд.

— Лиънуд, струва ми се, нямаше представа, че той е там. Не повече от мен.

— Искаш ли да поровя? Може би в системата на федералните? Може и да разбера какво са научили за теб.

— Не възрази Хендрикс. — Не си струва риска. Колкото и да си добър, Лес, не можеш да ме махнеш записите на камерите в „Пендълтън“, а и бездруго вече е твърде късно за това. Досега снимката ми вече е разпратена до всички летища, гари, автогари и агенции за коли под наем от Колорадо до Кентъки. Няма обаче начин да са научили името ми, защото доколкото властите знаят, аз съм умрял и погребан. Това означава, че нищо не свързва шибаната каша с теб. Последното, което трябва да направиш сега, е да пробваш да промениш това положение.

— Мога поне да ти намеря нови документи.

— Какъв е смисълът? Физиономията ми си е същата. Не се безпокой за мен. Мога да се прибера и сам. Преживявал съм и по-лоши неща.

— Но онзи тип те търси.

— Още една причина да стоиш настрана. Който и да е той, Лес, е адски гаден. Не искам да попаднеш в полезрението му. Обещай ми да се спотайваш, докато не се върна.

— Ау! Вижте го само колко се е разтревожил! Ще се прибере и татко ще го гушне.

— Да — каза Хендрикс. — А после ще намерим този тип и ще му видим сметката.

Прекъсна връзката и остави телефона в храстите да се зарежда. После потърси място, където би могъл да легне и да поспи. Зад къщата откри лодка — шестметрова моторница, която май не беше виждала вода от година-две. Откопча няколко копчета от брезентовото покривало и пропълзя вътре. Миришеше на застояло, но иначе беше сухо, а седалките бяха удобни и меко тапицирани.

Беше уморен и заспа почти веднага. Сънува смърт. Прераждане.

Когато слънцето проряза хоризонта на изток, се събуди и се мобилизира за дългия път към дома.

Блондинката пред бара не беше типът на Гарфийлд.

Едра, изкуствена, цици като баскетболни топки. Евтини пластмасови нокти. Тъмни корени в основата на изрусените къдри и четвърт акър кожа, изпръскана с изкуствен тен от спрей на деколтето, под горнището и под късата пола. Отначало не можа да разбере дали му намига, или под пластовете грим клепачите й са се превърнали в някакви готически мухоловки, които от тежестта си са загубили способност да се отварят едновременно. Обаче първите две мацки, които заговори, го отрязаха, а и това квартално барче във Вашингтон не предлагаше някакъв особен избор в един следобед. Оказа се, че тази си пада по уиски и мъже с полицейски значки, и той реши, че по-добра от нея няма да намери.

Извикаха ги във Вашингтон късно предната вечер. Прекараха сутринта в кабинета на директора. Наричаха го доклад. Повече приличаше на бичуване.

Директорът определи „катастрофата „Пендълтън“ (негова фраза) като най-голям шибан гаф след Уейко. Каза, че пускането на балоните — което се бе появило на треперещ запис с телефон в ЮТюб и което веднага бе плъзнало по Мрежата — е направило ФБР за смях. И ги увери, че Конгресът вероятно ще поиска главата му, задето агентите му са допуснали заподозрян да избяга по този начин.