Долорес Редондо - Зовът на костите

Джеймс кимна към бебето.

- Много е добричък, нямаш представа колко е послушен. А поради липса на цицка смуче биберона - усмихна се той. - На път съм и аз да си купя два за лично ползване - каза, посягайки към гърдите й.

- Идеята не е лоша - каза тя и го отблъсна, - трябва да поработя още малко.

- Дълго ли?

- Не, няма да е дълго.

- Ще те чакам буден.

Амая се усмихна, взе лаптопа си и излезе от стаята.

В пощата й имаше поне четири писма от доктор Франц. Вече започваше да й омръзва, но не се решаваше нито да му отговори, нито да прати писмата в кошчето непрочетени, тъй като, макар на пръв поглед да изглеждаха чисто и просто гневни от обвиненията, в тях имаше и разумни неща, които я караха да се замисля. Отложи ги за по-нататък и отвори съобщението от Джонсън.

Това, че ФРБ разполагаше с най-добрата програма в света за лицево разпознаване, не беше тайна. Там се извършваше най-точната биометрична мултимодална проверка, включваща сигурни и несигурни зони от лицето. Тези постижения се използваха в нови програми като Индра 19, внедрена по европейските летища, която обаче имаше един недостатък - действаше само с реални лица или много ясни образи.

19 Испанска компания за разработка на информационни технологии в областта на транспорта, съобщенията, трафика, енергетиката и др. - Б. пр.

Американското правителство бе вложило повече от един милиард долара за създаването на софтуер, който можеше да идентифицира лица на улицата, на стадиона или в записа на всяка средно добра охранителна камера. Имейлът на агент Джонсън, който пишеше, че след проверка чрез тяхната система не са получили никакъв резултат, бе придружен от пространен експертен доклад, изпълнен с нюанси, забележки и най-подробни обяснения за процедурата въз основа на слоевете светлина. Накратко казано, бяха успели да изсветлят и прояснят някои от несигурните зони на симката и те без никакво съмнение говорели за майсторски направена маска. Това им пречело да бъдат по-точни в реконструкцията, а от друга страна, показвало, че или лещата на камерата е била повредена, или някакъв външен елемент се е намесил при експозицията. Добавени бяха и две изображения - едното на това, което експертът наричаше „паяк“, и второ, на което бе извършено дигитално изтриване.

Амая отвори прикрепените файлове със снимките и пред нея се появи младо лице от

кавказки тип с правилни черти. Програмата бе отстранила шапката, брадата и очилата, но полученият празен поглед не носеше никаква информация. Щракна на снимката с „паяка“ и се изуми от видяното. Там и без обработка се виждаше лице с шапка, очила и брада, а в средата на челото - черно око с дълги мигли, които експертът бе нарекъл „паяк“, за да се застрахова. В продължение на няколко секунди тя внимателно проучваше изображението, после препрати съобщението на Йонан и на Ириарте.

Писмата от директора на „Санта Мария де лас Ниевес“ бяха точно това, което очакваше: оплаквания, които тръгваха от молби и стигаха до сълзлив хленч за любимата му клиника, но в двете последни бе добавил и неоснователни обвинения срещу Сарасола от рода на: „Този човек крие нещо, не му е чиста работата, все още нямам доказателства“. Нямаше ги, разбира се. От друга страна, прикрепяше и докладите на други лекари (от клиниката), както и няколко статии от престижни медицински списания, които потвърждаваха убеждението му, че пациентката му не би могла да изглежда в нормално състояние без терапия. Амая ги прегледа отгоре-отгоре, признавайки си, че медицинските термини я изтощават. Провери колко е часът, затвори компютъра и се запита дали Джеймс я чака, както бе обещал. Усмихна се, докато изкачваше стълбите: Джеймс винаги спазваше обещанията си.

За пръв път от много дни се събуди с радост, когато Джеймс постави Ибай до нея. През следващите минути целуваше главицата и ръцете на бебето, докато то се разбуждаше със сладка усмивка, която разтапяше сърцето й така, както никога преди не си го бе представяла. Поемайки малките му ръчички между своите, тя си помисли за Ириарте и за начина, по който бе казал „ръчичка“, и в съзнанието й веднага изникна образът на малкия череп с още отворени фонтанели и гробовете с майру около Хуанитаенеа. „Значи и вие сте от ония.“ „Мъртвите правят каквото могат.“

Джеймс влезе с шишето с биберон за Ибай и чаша кафе за нея. Когато отвори капаците на прозорците, се втренчи в нея.

- Амая, какво ти се е случило?

Тя си спомни за наранената си скула и като докосна лицето си, усети остра болка. Стана от леглото и се изправи пред огледалото. Не изглеждаше много подуто, но от скулата до ухото изпъкваше мораво-синкаво петно, което през следващите дни щеше да преминава през различните нюанси на кафявото, черното и жълтото. Покри го с лек пласт грим, но от това само я защипа най-ужасно. Накрая се предаде, докато в главата й звучеше гласът на Сабалса, който казваше, че Бенят Салдуа не ходи на училище, когато е със синини по лицето.