Мэтью Квирк - Директивата

Банкнотите се понасяха в тръбата и излитаха през отдушниците над закрития паркинг. По-нататък в тръбата се разпръсна пачка.

Джак понечи да тръгне.

Дръпнах го назад.

След няколко секунди се чу началото на „безплатния обяд“.

— Назад — изкрещя едно ченге.

— Мамка му — извика някой на улицата. — Стодоларови банкноти!

Полицаите и командосите от специалните части се насочиха към изходите. Ние се запромъквахме покрай стената. Сцената на улицата погълна цялото им внимание.

Не знаех защо се ядосаха. Управата на Вашингтон наскоро беше гласувала да продължава да прави икономии. С Джак давахме своя принос в увеличаването на паричния запас, също като търговците горе, макар че според мен нашият подход беше много по-забавен.

Виждахме Мейдън Лейн. Банкнотите се въртяха и премятаха във въздуха като есенни листа. Хората ги гонеха и ги тъпчеха в дрехите си. Ченгетата се опитваха да ги спрат и забелязах, че някои от тях също отмъкнаха по една-две стотачки. Те трябваше да държат настрана тълпата и да не позволяват на хората да се върнат вътре, затова най-главната им грижа не бяха двама мъже с бели ризи, които се опитваха да излязат.

Стигнахме до тротоара и се отдалечихме от центъра на действието.

Студеният вятър завихряше банкнотите като циклони, издигаше ги високо между кулите на сградата и ги залепяше върху камъните. Стъпих в кафява локва. От мътната вода ме гледаше Бенджамин Франклин.

Беше красиво. Секретарки, продавачи на хамбургери, куриери с велосипеди, банкери, туристи, хамали и таксиметрови шофьори улавяха стотачките във въздуха, притискаха ги до гърдите си, смееха се и се караха в средата на улицата.

Само двама души не се интересуваха от банкнотите. С Джак се промъкнахме през тълпата и забързахме към по-тихи улици и свободата.

Срещата ни с Линч беше близо до пристан 11 на река Ист. Щом се отървахме от ченгетата около Банката, аз хванах ръката на Джак.

— Дай ми фалшивите директиви. — Трябваше да направим размяната и после да отпрашим оттам, колкото е възможно по-далеч и по-бързо. Нямахме много време до два и петнайсет. Преди Линч и Блум да осъзнаеха, че сме ги прекарали, трябваше да предупредя Ани и баща си и да ги заведа на безопасно място.

— Не знам, Майк.

— Хайде! Ще направим размяната и ще ги изиграем.

Той отстъпи назад.

— Съжалявам, Майк.

Обърнах се, твърде късно, за да избягам, и видях Линч и мъжа с очилата да се приближават към мен от двете страни. Хванаха ме за лактите и извиха ръцете ми зад гърба.

— Проклет Юда — казах на Джак.

Всичките му действия преди удара и страхът, който той демонстрираше, сигурно бяха ловка маневра, за да му кажа какво съм планирал, за да си разменим ролите с Линч и Блум. Те знаеха, че ще направя нещо, за да обърна нещата срещу тях. Джак беше тяхната застраховка и щом му разкриех намеренията си, те мислеха, че ще ме наблюдават непрекъснато. Само при това положение биха ми позволили да свърша работата. Това сигурно беше съобщението, което Джак им изпрати, преди да влезем в Банката.

— Трябваше да избирам дали да те замеся, или да изгубя живота си. Ти как би постъпил? — попита той.

Знаех отговора на този въпрос. И аз бях направил същия избор преди кражбата, когато му дадох разпечатките, но той още не го знаеше.

Линч претърси джобовете ми и намери директивата.

Докато ме водеха по Пърл Стрийт, аз се карах на Джак още малко, докато накрая Линч запуши с ръка устата ми. Усетих миризмата на тютюн. До нас спря микробус и те ме блъснаха да се кача отзад.

Докато пътувахме по булевард „Франклин Рузвелт“, видях, че от пристан 11 потегли ферибот. Направихме обратен завой и се насочихме на север, а после се отклонихме от магистралата и поехме към плаващото летище за хеликоптери в река Ист. Очилатият на предната седалка сложи директивата на коленете си, засне я със смартфона си и изпрати снимката.

Микробусът спря. Изкараха ме навън и тръгнахме към сграда от сив и бял камък на кея над водата. Зад нея имаше площадка за хеликоптери. Въздухът се въртеше и перките издаваха оглушителен звук, докато прекосявахме зоната за приземяване и се качвахме в малкия хеликоптер. Машината се издигна и зави. Градът под нас се смали.

Щом получеше директивата, шефът на Блум и Линч щеше да извърши търговски операции за десетки, може би за стотици милиони долари и да си създаде сигурна позиция, докато светът чака да чуе решението на Комитета. И след като решението бъдеше оповестено публично след по-малко от два часа, той щеше да прибере печалбата си и да се покрие.