Мэтью Квирк - Директивата

Чувах все по-близо стъпките на командосите от специалните части и потракването на оръжията им.

Извадих тънка тел, огъната под прав ъгъл в края, и започнах игра с въртенето. Опитвах се да усетя възможно най-лекото поддаване и в същото време да не прецакам щифтовете.

Изчистих съзнанието си от представата как лежим с Джак в локви от собствената си кръв, двама предприемчиви търговски представители на фитнес зала, завършили фатално. Прогоних и образа на Ани в съда, докато ме обявяват за виновен по дълъг списък с престъпления, завършващи с убийството на Сакс. Пропъдих образа на Линч, който отново стои зад мен, затворил очи в очакване на кръвопролитие, докато опира пистолета в главата ми.

И отместих резето.

Боже, колко силно тракаше количката!

— Те са тук — прошепна в ухото ми Джак.

Почувствах, че командосите са почти до нас и как пръстите ми се разтреперват от вибрациите на количката, заплашвайки баланса, който бях успял да постигна в месинговия лабиринт на ключалката „Медеко“.

Би трябвало да се радвам на отдръпването на резето, но нещо не беше наред. Усетих го, че все още е заклещено. Някой щифт беше паднал или ме беше подвел от самото начало. Един по един, поддържайки точния натиск с динамометричния ключ, за да държи всичко на място, аз отново ги проверих всичките. Оказа се, че е четвъртият във фалшивата редица.

— Добре — каза някакъв глас. — Да ги преброим набързо.

Човекът започна да брои кюлчетата. Гласът му беше силен, сякаш говореше до мен.

Джак приклекна. Потта беше сплъстила косата му и аз видях грозния белег, оставен от Линч. Той прегледа шперцовете и взе назъбен шперц W, който приличаше на трион в края. Джак го хвана като шило за разбиване на лед. Страхотно. Можехме да прободем някой клет служител, докато пазачите надупчват телата ни с куршуми натовски стандарт. Нямах нищо против да съсипя живота си, но отгоре на всичко заради мен щеше да пострада невинен човек, защото бях неспособен да осъществя измамническите си фантазии.

Чиновникът продължаваше да брои.

Отпуснах леко четвъртия щифт и после още малко, проправяйки си път покрай зъбците, за да открия истинската водоравна линия. Цилиндърът леко помръдна. Щифтът се съпротивляваше на натиска ми, сега по-силно и по-сигурно. Но въртенето спря. Държах всичко стабилно. Взех извитата под прав ъгъл тел и бръкнах под щифтовете.

— Всичко е тук — обяви служителят и те тръгнаха към нас.

Флуоресцентните лампи хвърляха отблясъци върху мен и Джак.

Той се надигна на пръсти.

Бавно натиснах напред плъзгача, докато изщрака. Цилиндърът се завъртя. Отворих вратата.

Забравих шперца, който бях оставил върху четящото устройство. Шперцът полетя към земята. Протегнах ръка към него, докато бавно се въртеше във въздуха към бетонния под.

Щяха да чуят изтракването му. И да ни открият.

Джак вече беше там. Улови го на сантиметър от земята.

Сграбчих го за ризата и го дръпнах във входа зад себе си. Бутнах вратата. В последната секунда, преди да се затръшне, я спрях, спуснах резето и безшумно я затворих.

В мрака чувах само дишането ни. Знаех, че посоката, в която сме се отправили, ни е доближила до далечния край на товарната рампа. Очите ми се приспособиха към тъмнината и различих очертанията на стая на слабата светлина на сиянията на няколко екрана. Покрай двете стени имаше пейки, а в средата на помещението — огромна везна. Чух изтракването на ключ във вратата зад нас.

Намирахме се в стаята, където се брояха парите. Нищо чудно, че вратата имаше ключалка „Медеко“. Те влизаха, за да претеглят отново златото.

— Скрий се — казах на брат си.

С Джак се хвърлихме върху лавиците под масите. Легнах върху грапава купчина от увити в найлон пакети. Разнесе се странна миризма, като на буркан, пълен със стари монети.

Вратата се отвори. Стаята се обля в светлина.

— Само ще взема документите — каза чиновникът и влезе в стаята. Вратата се затвори зад него. Видях само черните му обувки с метални капачки, прикрепени над бомбетата. Пазачите на трезори носят такива, така че ако падне някое кюлче злато, да не счупи костите им.

Разнесе се тракане.

Обувките се насочиха към мен и не знам защо ми напомниха за рицар. С Джак се гледахме от масите, чувствайки се напълно открити. На светлината видях върху какво лежим — пакети с банкноти.

Федералният резерв разпределя петстотин и петдесет милиарда долара в брой годишно. Парите се пакетират в пачки от стодоларови банкноти, после — по десет такива пачки, след това — по четири, увити заедно, а накрая — в пакети по четири — шестнайсет хиляди банкноти, пристегнати с дебел плосък ластик.