Мэтью Квирк - Директивата

— Отивам да взема друг диск — каза Джак на Полард. — Бихте ли наблюдавали онзи пясъчен часовник?

Полицията на Федералния резерв беше на външната врата.

Излязохме бързо, хукнахме към страничен изход и стигнахме до стълбището.

— Стойте! — извика някой зад нас.

Изтръгнах парче електрически проводник от стената и го пъхнах между вратата и стълбите на площадката. Чух, че ченгетата блъскат от другата страна.

Слязохме едно ниво по-долу. Навсякъде имаше камери. От документацията за ремонтите знаех, че на всеки три етажа има панел за достъп.

Полицаите от Федералния резерв, които наблюдаваха мониторите, бяха от световна класа. Камерите бяха бронирани. Договорите с охранителни институции, за да напълнят сградата с всевиждащи очи, бяха стрували десетки милиони долари. А жичките, свързващи всичко това? Те бяха поставени в ламаринена кутия, защитена с обикновена ключалка за два долара.

Скрихме се в един вход. Джак извади ключодържател с лазерна показалка от раницата си и я насочи към камерата. Лъчът щеше да я заслепи, но в централния контрол сигурно щяха да забележат проблясването.

— Може да пропълзя и да я разбия — предложи Джак.

— Дай ми раницата си. — Бръкнах вътре, извадих външния метален клип от края на папката и изсипах шперцовете в шепата си. Използвах назъбен шперц „С“ и отвориха панела на третото дърпане.

— Те ще бъдат тук всеки момент — каза брат ми.

Имаше страшно много жици.

— Мисля, че жичката на камерата е червената. — Този детайл не беше упоменат в документацията за извършените ремонти.

— Аз пък мисля, че е зелената — каза Джак.

— Сигурен ли си?

— Не.

Камерата беше в купол от опушено стъкло и това означаваше, че е с дистанционен контрол. Тъмното стъкло е ефикасно, защото никога не знаеш кога гледат. Повечето камери с очебийни примигващи червени светлини са фалшиви, за да плашат лошите и да излизат по-евтино от истинските.

Зелената светлина на лазера на Джак обаче блестеше през опушеното стъкло и аз видях как обективът вътре бавно се завърта нагоре и надолу, докато наблюдава стълбището.

Извадих зелената жичка от плетеницата и бавно я оголих. Над главите ни изведнъж прозвуча пронизителна аларма. Свързах ги отново.

— Добре, червената. — Извадих червената жичка. Стълбището потъна в мрак. Заопипвах слепешком и отново я свързах. — Синята?

— Да, синята — кимна Джак.

Извадих синята жичка и се вгледах в обектива на светлината на лазера на Джак. Камерата спря.

— Кой изход? — попита той.

— На Мейдън Лейн.

Изходът беше от северната страна, на по-високо ниво от Либърти Стрийт. Хукнахме с всички сили по стълбите, докато мускулите на краката ми пламнаха, и после спряхме пред вратата, която водеше към задното фоайе, откъдето бяхме влезли. При клетките обикновено стояха четирима полицаи, но сега имаше стена от черни униформи. Очевидно беше обявена тревога. Нямахме шанс. Защо днес имаше толкова засилена и многобройна охрана? Блум и Линч ли ги бяха повикали? Спуснахме се още едно ниво по-надолу, до по-голямото, южно фоайе, старият публичен вход на банката. Надникнах през прозореца.

Положението там беше още по-лошо.

— Какво ще правим, по дяволите? — попита Джак. — Тунелите?

Замислих се за моя план за бягство.

— Всичко е заключено. Ако се приближим до трезора, ще стане по-лошо. Трябва да се доберем до товарната рампа. Това е единственият изход.

— Там има четири ченгета.

Чух стъпки над нас по стълбите и пращене на предавател. Още полиция.

— Това е последният ни шанс. Да вървим.

Върнахме се едно ниво по-нагоре, към ченгетата.

Угасих камерите през панела за достъп. Излязохме от стълбището и бързо завихме надясно, по коридора, който водеше направо в продължение на трийсетина метра и после завиваше наляво. Отправяйки се по този път, би трябвало да стигнем някъде около товарната рампа.

Чух, че вратата зад нас се отвори и затвори. Полицаите се приближаваха. Свърнахме наляво и влязохме в дълъг и широк коридор, който водеше към товарната рампа. Имаше само още една врата пред нас и вдясно, вградена в ниша в стената.

Побягнах по коридор и след двайсетина крачки видях, че в дъното между нас и изхода, на шейсет метра разстояние, се подаде дулото на щурмова пушка. Появиха се още две пушки.

Специалните сили идваха насам. С Джак се заковахме на място и се хвърлихме в нишата на вратата. Протегнах ръка и се опитах да превъртя валчестата дръжка. Беше заключена и нямах време да я отварям. Бяхме в капан. Всеки момент ченгетата или командосите щяха да минат покрай нас и да ни видят. Всичко свърши.