Мэтью Квирк - Директивата

Предполагам, че очаквах хаотичен търговски център, където служителите крещят заповеди, предават си съобщения със сигнали и си разменят бележки с кратки преценки. Но това олицетворяваше всичко, което Банката на Федералния резерв се опитваше да бъде — бавна и целенасочена, спокоен и уравновесен стабилизатор на икономиката. Би било интересно да се види колко спокойни ще са нещата в два и петнайсет, когато решението стане публично достояние и пазарите пощуреят, но дотогава отдавна щях да съм се омел.

Не всичко беше наред на работна станция 923. Линч се беше престарал със зловредния софтуер. Когато стигнахме до работното място на Полард, видях десетина изскачащи прозореца: „Щракни тук! Спечели безплатен айпад! Компютърът ти е изложен на риск! Тревога! Малуер!“ Принтерът бълваше разпечатки върху преливащата купчина в подноса.

— Не знам какво става — каза Тара Полард.

— Хмм… — измънка Джак. Влязохме в кабинета й.

Часът беше дванайсет. Решението щеше да бъде тук всеки момент, ако вече не беше пристигнало, и я чакаше във факса да се включи със закодираната си карта.

— Не сте включвали непознати флашки, нали? — попита я Джак. — И не сте отваряли PDF файлове, изпратени от непознат?

— Не — отговори тя. Знаехме, че е налапала въдицата, защото ние й я бяхме пуснали. Джак й отправи онзи особен ироничен поглед, който компютърните специалисти пазят за невежите в областта. — Е, имаше един, който приличаше на бюлетин, но не беше от отдел „Комуникации“.

Докато те преглеждаха компютъра, аз се промъкнах към чантата й и бръкнах вътре, търсейки картата.

Нямаше я там.

Изчаках, докато Джак разсее Полард с подробен въпрос, отворих чантата и я прерових. Бях виждал каравани с по-малко неща вътре. Разклатих я насам-натам.

Нямаше закодирана карта. През прозореца на главната врата на етажа видях пазача от рецепцията. Гледаше ме и говореше по телефона. Без картата щяхме да изчакаме директивата да пристигне и после какво? Ще надничаме над нечие рамо? Ще се сбием със служителите и ще я вземем?

Джак ме погледна отчаяно: „Направи го.“ Отново надникнах към главната врата.

Може би Тара Полард вече беше извадила картата. Погледнах компютърната й мишка. Беше за левичари. И после видях очертанията на задния джоб на панталона й. Картата можеше да е в портфейла.

— Ще проверя смяната на DNS името — рекох и посочих стола й. — Може ли?

Тя стана и аз седнах. В тесния кабинет нямаше нищо странно, че кракът ми докосна нейния.

Усетих картата в джоба й. Отгоре на всичките ми престъпления сега вероятно щяха да ме арестуват, че бъркам в гащите на тази способна млада жена.

Най-важното в джебчийството е отвличането на вниманието. Ако гледаш някого в очите, той започва да се изнервя, когато си на няколко крачки. Отместиш ли поглед, можеш да се приближиш на сантиметри, без да предизвикаш тревога.

Втренчих се в екрана и пуснах няколко команди от главната оперативна система. Всичко изглеждаше много техническо, но всъщност не правех нищо. След това отместих назад стола, сложих ръка на бюрото, коленичих и проверих портовете на вътрешния интернет.

Когато бъркаш в джоба на някого, той ще усети, затова прикриваш допира. В случая аз блъснах стола в Тара Полард и бръкнах с два пръста в джоба й.

Взех картата и под бюрото я смених с фалшивата карта, която носех. После отново бутнах стола и пуснах фалшивата карта в джоба й. Когато Тара отидеше да провери факса, картата й нямаше да проработи. Докато разбереше защо картата й не работи, ние вече щяхме да сме откраднали директивата и да сме на половината път до Вашингтон. Или с белезници. Или мъртви.

Станах.

— Ще проверя другите портове и принтера. — Докато се придвижвах натам, изпратих съобщение на Линч: „Спри принтера.“

Стиснал в шепата си картата, аз се приближих до факса, който беше в отдалечен преграден кабинет. Единственото хубаво нещо в този случай беше, че нямаше охранителни камери, насочени право към факса. В най-строго охраняваните зони, където се обработва секретна информация, не може да поставиш камера, която да наблюдава държавните тайни. Това ще даде възможност на лошите да шпионират.

Докато репетирахме, бях казал на Джак, че може да има механична ключалка, с която ще трябва да се справи, преди да стигнем до факса. Разбира се, знаех, че няма да има такова нещо, но трябваше да се застраховам, че ще свърша сам тази част от работата.

Пъхнах картата в процепа отстрани на факса.