Мэтью Квирк - Директивата

Изстрелът се разнесе по-близо до неговите уши, отколкото до мен. Сграбчих ръката му и извих китката му на сто и осемдесет градуса. С лявата си ръка хванах предпазния колан и го увих около врата му.

Лицето му се зачерви, а после започна да посинява. Качихме се на моста. Надявах се, че Линч ще удари спирачки, вместо да ме налага с юмруци и да убие и двама ни. Той пусна волана с дясната си ръка, протегна я надолу и откопча предпазния си колан.

Ръката с пистолета му все още беше завързана. Когато коланът се разхлаби и Линч отново хвана волана, аз се надигнах и увих лявата си ръка около врата му. Започнах да го душа, дърпайки го върху конзолата в средата, стиснал гърлото му в извивката на лакътя си.

Той обърна лице към тавана. Никой от нас не виждаше пътя.

— Удари спирачки — извиках.

Линч не беше в състояние да каже нищо, защото го душах, и като знаех колко се е отдалечил от мястото си, нямах представа дали краката му стигат до педалите. Главната му цел, изглежда, беше да насочи пистолета, който беше на петнайсетина сантиметра от лицето ми, за да ме убие. Хванах китката му и се опитах да отместя дулото от главата си.

Микробусът сигурно имаше добро окачване, защото сякаш мина цяла вечност, докато накрая промени посоката си, вряза се в насрещното движение и блъсна друга кола.

Металът изскърца пронизително. Бусът занесе надясно и се разтресе силно, прехвърляйки ни на задната седалка. Пуснах за миг ръката му с оръжието, за да се подпра, но бутнах дръжката на вратата, която се отвори широко.

Сблъсъкът ни измести от осевата линия. Бусът се качи на тротоара и се стрелна напред, движейки се все по-близо до перилата и дългия стръмен насип към реката.

Бях задушил доста Линч. Той лежеше почти целият върху мен. И двамата гледахме към тавана, далеч от наклонената предна седалка, и никой не контролираше управлението на буса. Сега Линч нямаше добър ъгъл, за да се прицели в мен.

Той протегна назад дясната си ръка и заби палец в окото ми. Извърнах глава, но изведнъж нито болката, нито пистолетът имаха значение.

Изплъзвах се от седалката, към отворената врата. Само хълбоците ми, приковани от тежестта на Линч, ме държаха вътре в буса. И последното колело се качи на тротоара. Бусът се разтресе, изблъсквайки ме още навън. Главата ми увисна надолу, покрай прага на вратата. Белият каменен парапет на моста пробягваше покрай нас все по-близо и всеки момент можеше да разбие главата ми в стоманеното шаси на микробуса.

Изчаках до последната секунда и забих лявата си ръка в гърлото на Линч, влагайки тежестта на торса си с всичката сила, която ми беше останала. Дръпнах се точно преди микробусът да остърже парапета, разпръсквайки искри върху бетонния тротоар.

Бусът намали скоростта и после спря, както и притокът на кръв към мозъка на Линч, доколкото виждах. Той беше като парцалена кукла. Отпуснах хватката и си поех дълбоко дъх. Бях прострян на седалката и главата ми все още беше на няколко сантиметра от парапета. Не бях в идеално положение, но поне не бях мъртъв.

Докато си поемах дъх за трети път, Линч помръдна.

— Господи — измънках.

Той започна да се обръща. Сега ръката му с пистолета беше свободна. Сграбчих китката му и оръжието с двете си ръце, избих пистолета от пръстите му, притиснах крака в кръста му и го изблъсках навън, върху парапета на моста.

Погледнах пътя отпред. Наближавахме края на моста. Разстоянието до храстите на хълма долу беше малко.

Вдигнах глава и се взрях в тротоара. Шофьорът на другата кола беше слязъл в края на моста, откъдето бяхме дошли. Не изглеждаше ранен.

Изправих се на прага, държейки пистолета за дулото и отпускайки схванатото си рамо. Пистолетът на Линч беше хубав.

Някой идваше по моста. Хванах пистолета за ръкохватката. Човекът се приближи, вървейки по средата на нашето платно.

Прицелих се в главата му. Беше Джак. Приближи се до микробуса.

— Горе ръцете, Джак.

— Добре ли си?

— Изведнъж се загрижи за безопасността ми? Горе ръцете или ще те убия. И напълно ще си го заслужиш.

Той вдигна ръце. Не забелязах очевидни признаци, че е въоръжен. Блум караше доста пред нас, но сигурно беше видяла нещо. Тя беше спряла джипа си срещу нас в края на моста, откъдето беше дошъл Джак.

— Съжалявам, Майк. Нямах избор.

— Не ме интересува защо. Приключих с теб. Отстъпи назад.

— Знаех, че накрая те ще ме убият, а ти няма да го направиш. Това е всичко, нищо повече. Аз съм твой брат, а ти си добър човек. Добрите не убиват хора.