Мэтью Квирк - Директивата

— Познавам ли някого от тях?

— Не мисля.

Телефонът в джоба на Блум завибрира.

— Мамка му! — Погледна тя екранчето. — Трябва да тръгвам.

Докато вървеше към вратата, Блум спря и прошепна в ухото ми:

— Мога да ти помогна. Нека се срещнем навън след пет минути.

Тя излезе, а Тък седна и се разположи на канапето.

— Не знаех, че с Емили сте приятели — каза с вид на прокурор.

В нашия кръг нямаше нищо странно в това мъж и жена да са приятели или да разговарят насаме, особено когато става дума за работа. Отношението на Тък обаче към Емили Блум беше особено. Въпреки че беше сгоден, той имаше слабост към нея.

— Срещали сме се два пъти — рекох. — Тя е страхотна.

— Знам. Всичко наред ли е с теб и Ани?

— Да. Малко сме стресирани, защото сме претоварени с работа и организирането на сватбата. Защо? Какво си чул?

— Ани е изумителна, Майк.

— Тя ли ти е казала нещо?

— Не. Само го отбелязвам. Не го взимай като нещо неизменно.

— Никога не бих си позволил.

Тък ме погледна изпитателно.

— Е, трябва да тръгвам — рекох и се отправих към вратата. — На Капитолия се става рано.

Блум стоеше на ъгъла в сенките на стар бряст и говореше по мобилния си телефон. Тя приключи разговора, когато се приближих.

— Казах ти да не се занимаваш с онази шайка, Майк. Какво се случи?

Блум закрачи надолу но хълма, към реката.

— Надявах се ти да ми кажеш. Разследваш ли ги?

— Както казах, бях доста близо да разкрия случая. Но имам име за теб. Пол Ласитър.

— Полицай?

— Полеви агент на ФБР. Той ръководи разследването.

— Може ли да му се има доверие?

— Естествено — каза тя така, сякаш бях разказал страхотен виц. Мормонски епископ. С девет деца. Живее в Лаудън Каунти. На ниво е.

— Можеш ли да ме свържеш с него?

— Разбира се.

— Някакъв шанс да му се обадиш сега?

Блум не обърна внимание на въпроса. Предположих, че няма да измъкна лесно информация от нея.

— Напоследък чух нещо — рече тя. — За теб.

— Не съм много интересен сюжет за слухове.

— Ти си майстор по влизането с взлом. Или поне си бил. Много добър.

— Откъде го чу?

Тя отпусна рамене унило.

— Там, откъдето научавам повечето клюки. Чрез проучвания в публичните архиви.

— От „Акюринт“ ли? Или от Националния център за информация за престъпниците?

— О, не. — Махна с ръка, сякаш да прогони мисълта. — Имам колекция, пред която полицейската база данни прилича на каталог с картички. Прадядо ми е я започнал още преди ФБР. Майкъл Уолш Форд. Съден за кражба с взлом. Углавно престъпление Клас три.

— Това беше заличено от досието ми.

— Да — усмихна се тя. Завихме по М Стрийт, главната търговска улица в Джорджтаун.

— Е, можеш ли да ме свържеш с Ласитър? — попитах.

Блум погледна мобилния си телефон.

— Ще му се обадя. Той ще се погрижи за теб. Не се безпокой.

Зачаках, стрелкайки очи между нея и телефона й.

— Но първо ми помогни с нещо — каза тя. — Искам да влезем в една хотелска стая.

— Какво каза? — попитах, но Блум вече бягаше по М Стрийт.

Зачаках пролука в уличното движение и после я настигнах, когато тя влезе във фоайето на „Четири сезона“.

— Само една услуга — добави Блум. — И после ще те свържа с Ласитър.

Тя ме държеше на въдицата и го знаеше.

— Добре — съгласих се.

Блум се вгледа за миг в асансьорите, намръщи се и после забърза навън, като едва не събори мъж с костюм, докато излизаше през въртящите се врати. Тръгнах с нея покрай канала „С & О“. Нощем мястото е тихо. Само на един хвърлей камък си от лудешкото оживление на М Стрийт, но все едно си извън града, сред природата. Разминахме се с друга двойка, която се разхождаше.

Докато пресичахме по моста, забелязах някой да се отдалечава — як и набит южноазиатец със слушалка в ухото, виеща се към сакото на костюма му. Много приличаше на мъжа, с когото Блум едва не се беше сблъскала на вратата на фоайето.

Тя го изчака да завие зад ъгъла, а после се приближи до задната страна на хотела, покрай канала, и ме погледна по начин, който изобщо не ми хареса.

— Получих бележка за един мой приятел, който е отседнал тук. Надявах се да го изненадам, затова може би ще ми помогнеш.

— Ще говоря със служителите на рецепцията.

— Те са много досадни по такива въпроси.

— Да се върнем във фоайето. Може да се промъкнем до асансьорите и да се качим.

— Той е в апартамента с терасата. Всичко е електронно контролирано. Специален достъп.

— Можеш ли да му се обадиш и да го изненадаш долу?