Мэтью Квирк - Директивата

— С други думи?

— Приятели и семейство — три бона.

— Мога да си го позволя. Може ли да ги приготвиш за вторник?

Картрайт кимна.

— Проработи ли бейзболната топка?

— Още не съм онлайн — отвърнах.

— Това ли е единственият начин да влезеш?

— Пуснах и няколко флашки.

Той изръмжа неодобрително.

— Те ги знаят тези неща.

— Сигурен ли си?

— По-рано беше като ключ. Пускаш няколко. Ако сложиш във флашката снимки от сватба, деца или кучета, забрави. Те ще я раздадат из целия офис и ще повредят всички компютри. Но всеки шеф на охраната чете един и същи инструктаж. Много са придирчиви. Вече никой не използва автоматично възпроизвеждане. Понякога запечатват USB портовете. Трябва да внимаваш с пускането на флашките, иначе тайните служби ще почукат на вратата ти.

— Но не ФБР?

Той кимна.

— Тайните служби се занимават с банкови и компютърни измами, както и с фалшификации и охраната на президента. Има логика, нали?

— Логиката на Вашингтон.

— Знаеш ли името на мишената и какво точно работи?

— Да. Една жена в офиса и двама други.

— Имаш подкрепления на флашките?

— Какво имаш предвид?

— Сега най-модното е да вкараш троянски кон в смартфона и да се молиш да му включат USB, за да го заредят. Тогава можеш да използваш връзката с интернет на телефона и не се налага да се занимаваш с вътрешни мрежи и защитната стена на компанията. Но има много „ако“. Предлагам фишинг.

Този разговор беше малко неразбираем за мен, не заради техническата терминология, а защото я изричаше Картрайт. Както и баща ми, беше ми трудно да си го представя да използва нещо по-модерно от бездимен пепелник. Той се приближи до дивана и извади лаптоп от очукано дипломатическо куфарче. Донесе го на игралната маса и отвори някакъв уебсайт. Всичките приятели на Дерек бяха там — момичетата пред уебкамерата, странните руски фантастични игри и машините за кредитни карти.

Отместих поглед от лаптопа към Картрайт.

— Трябва да бъдеш на върха, Майк. В днешно време не е необходимо дори да си обуваш панталона, за да обираш хората. Знаеш какво е фишинг или зарибяване, нали? Онези имейли „въдици“, в които пише: „Моля, щракнете тук.“ Препращат те на линк, който открадва личните ти данни от компютъра ти. Изпращат троянски кон, специално пригоден за получателя. Виж какво, изпрати ми нейния имейл и достоверно звучащ произход за съобщението и някакви PDF или JPG файлове, които тя със сигурност ще отвори, и аз ще наглася нещата за теб.

— Благодаря — рекох. — Вероятно ще успея да напиша нещо още сега, ако имаш свободна минутка. Тя не трябва да има програма за пускане или да свали нещо, така ли?

— Не. Само ще прегледа файла и вирусът ще се инжектира. PDF файловете са много уязвими.

Той ми даде лаптопа, а после отиде и си наля още едно питие, докато аз пишех съобщението. Направих така, че прикрепеният файл да прилича на типичен вътрешноведомствен бюлетин, на какъвто бях попаднал в публичните им архиви. Картрайт го прегледа. Сигурно видя разтревоженото ми лице, когато си помислих за нарастващата ми сметка. Едва можех да си позволя сватба или банков обир и определено не и двете.

— Ще го изпратя — каза и си взе лаптопа. — Практиката ще ми бъде от полза, а ти със сигурност си хакнал няколко компютъра. Ще изпратя имейла довечера. И кой знае, може пък и флашките ти да свършат работа. Питие?

— Не. Трябва да тръгвам. — Станах, но после размислих. — Всъщност дай една бира. Каквато имаш.

Ани не беше в града и не ми се искаше да се мотая в безлюдната къща и да чакам Линч да опре пистолет в главата ми.

Картрайт отиде зад бара и ми донесе „Будвайзер“.

— Знаеш ли, жалко, че с баща ти станахте чисти. Нямам нищо против да помагам с детайлите и да запазим приятелството си, но никой не може да се сравни с баща ти. А ти… Ще кажа само, че се радвам, че се върна. — Той вдигна чашата си. — Макар и за малко, разбира се.

Чукнах чашата му с моята бутилка бира.

— Разбира се.

Поговорихме, а после Картрайт се обади по телефона. Отместих назад стола си и се приготвих да си тръгна, но Джак се появи.

— Добре че още си тук — каза той. — Какво да направя? Нещо върху документите?

— Погрижил съм се — отговорих.

Джак си наля чаша вода от чешмата и седна до мен.

— Днес ти свърши хубава работа — добави.

— Благодаря — отговорих. — Знаеш ли, когато реших да ти се обадя да наваксаме пропуснатото време с моя стар партньор в престъпленията и да изпусна малко пара преди сватбата, имах предвид нещо като дневна почерпка или разходка с кола, а не да обирам проклетата Банка на Федералния резерв.