Мэтью Квирк - Директивата

— Разбира се — отговори той.

Поръчах два спортни елека от името на фитнес залата, така че с Джак да минем за търговски представители, а после прочетох имейла, който беше изпратил Стивън. Беше каквото очаквах — за всички посетители се изискваше име, адрес и номер на социална осигуровка. Може би не ги проверяваха задълбочено всичките, но не можех да рискувам.

Пропускът на посетител щеше да ме чака в Деня на Федералния резерв, както и по-дълга каишка от онази, която имах на туристическата обиколка, но щеше да ми струва пари. Трябваше пак да отида при Картрайт.

Чувствах се много добре за плана и работата, която бях свършил, след като оставих Джак. Казах му, че ще работя върху документите ни за вторник. Той трябваше да се срещне с някого, но отговори, че ще се видим по-късно, за да ми помогне с подготовката. Потеглих към дома си. Исках да си напомня, че всъщност няма да влизам с взлом. Само печелех време и се преструвах, че правя нещо, за да бъде доволен Линч, докато обърна нещата срещу него. И после забелязах, че някой ме следи. След пет завоя вече бях сигурен. Разбрах го по радиоантената. Беше ченге и не правеше опити да се прикрие, че ме следи. Докато гледах в огледалата, едва не блъснах една кола.

Включих радиото, за да се разсея. „Пазар“ излъчваше предаване за съвещанието на Комитета. За пръв път от години резултатът беше спорен. Обикновено съвещанията на Комитета са сценарий и цифрите са определени предварително. Членовете прекарват цели сесии, препирайки се за дреболии, защото дори дреболиите — да речем, „съществено“ развитие, а не „значимо“ развитие — могат да разтърсят пазарите. Сега обаче най-после имаше доста голям по брой гласуващ опозиционен блок, който да облекчи монетарната политика.

Обемът на търговията беше голям и пазарите бяха смесени. Съвещанието на Комитета щеше да бъде открита конфронтация и никой не знаеше кой ще победи. Това правеше още по-ценен ранния достъп до директивата, а мерките за сигурност — още по-затегнати.

Докато се приближавах към моя квартал, вече не виждах ченгето. Може би бях прекалено изнервен. Намерих свободно място за паркиране на ъгъла от дома ми и отново огледах улицата. Нямаше следа от автомобила без опознавателни знаци.

Бях преполовил пряката, когато чух, че някой удря спирачки зад мен. Беше същата кола. Ченгето подкара успоредно с мен, докато поглеждаше ту мен, ту лаптопа, вграден на таблото на автомобила му. Опитах се да запазя спокойствие и да мисля какво би направил един обикновен, неуличен в убийство гражданин, който не носи шперцове, не умее да отваря ключалки и не планира обир, което беше страхотен начин да се държа подозрително.

Погледите ни се срещнаха. Кимнах му. Той се втренчи в мен. Спрях. И той спря. Свърнах по алеята пред дома си и хвърлих шперца и динамометричния гаечен ключ в храста до пощенската кутия, прикривайки с тяло действията си. Според законите на Вирджиния притежанието на инструменти за влизане с взлом е углавно престъпление.

Пред къщата ми светнаха фарове. Писна ми. Обърнах се и тръгнах към него. Фаровете угаснаха. Видях, че той каза нещо по предавателя и сетне потегли.

Дотук с чистото ми измъкване. Ченгетата ме притискаха. Но ако бях заподозрян в убийството на Сакс, те нямаше да си играят психо игрички с мен, а щяха да ме арестуват. Знаех кой стои зад тази работа.

Трябваше да поработя по-задълбочено върху фалшивите документи за самоличност, за да мина проверката в Банката на Федералния резерв. Изпих чаша кафе вкъщи и отидох в „Тед“. Картрайт беше в задната стая и седеше зад маса, отрупана с формуляри за осигуровка „Живот“.

Обясних му какво ми трябва. Той се почеса с пръст по лицето, докато мислеше.

— За еднократна проверка, така ли? — попита.

— Да.

— Проучване на социалния статус? Ще проверят ли дали съвпада датата на раждане и други такива неща?

— Може би. По-добре да съм подготвен.

— Тогава ще трябва да намеря някой възрастен.

— Моля?

— Повечето от кражбите на самоличност в днешно време се извършват, като вземеш социалните данни на дете и ги продадеш на нелегален емигрант. Децата никога не проверяват документите си. Те не кандидатстват за работа. Научават, че самоличността им е открадната едва когато родителите им подадат заявления за заем за колеж и открият, че хлапето работи във фабрика за обработка на пилета от петнайсет години. Но за твоя случай ще ми трябва човек на твоите години. Ще се наложи да се обадя тук-там.