Мэтью Квирк - Директивата

Излязох точно когато заместник-директорът влизаше. Той ме огледа внимателно и с отвращение. Предполагам, че го заслужавах, като се имаше предвид, че преди малко бях завлечен в уличка и въвлечен да обера банка.

Ани вече се беше прибрала у дома, когато спрях на улицата. Колата й запълваше късата алея пред къщата ни. Намерих свободно място на ъгъла. Докато се приближавах към къщата, видях, че еркерният прозорец свети, а после — Ани да се движи из стаята. Не забелязах колата на Линч, само обичайната тълпа в Дел Рей — разхождащи се хора и няколко души, които ядяха сладолед. Може би заплахите му бяха блъф. Позволих си да се поотпусна.

Щом стигнах до половината на улицата, познах хората, които ядяха сладолед.

— Какво правиш тук, по дяволите? — извиках.

Бащи с бебешки колички ме погледнаха стъписано.

Не ми пукаше. Бях се съсредоточил в Линч, който се беше облегнал на дърво от другата страна на улицата срещу дома ми. До него стоеше якият ирландец, който беше дошъл в къщата на Джак. Линч търсеше бучки фъстъчено масло в сладоледа си и наблюдаваше дома ми.

Щом се приближих, видях, че е застанал така, че да наднича право в страничната стая, където Ани правеше гимнастика.

— В отговор на въпроса ти — каза Линч, — сладкарницата затвори тази сутрин и затова я смених. — Той погледна към прозореца на дома ми и облиза лъжичката си. — Много е вкусен.

Тръгнах към него. Бащите отстъпиха към ъгъла, наблюдавайки ме с нарастващо безпокойство.

— Спокойно, Майк — рече Линч.

— Кълна се в Бога…

— Не можеш да ме убиеш, определено не и тук.

— Махай се. И да не те виждам повече.

— Само се наслаждавам на вечерта, Майк. Но се радвам, че те срещнах случайно. Не довършихме разговора си.

— Ще се обадя на полицията — заявих и извадих телефона си.

— Както желаеш.

Сложих палец на клавиатурата.

— Номерът е девет-едно-едно, ако си забравил — каза Линч.

Набрах го.

Той пусна лъжичката си в празната картонена чаша.

— Въпреки че няма да е най-добрата идея ченгетата да дойдат и да ти задават въпроси, след като ти хукна по улицата, крещейки мръсни думи. И какво по-точно ще им кажеш? Двама добре облечени мъже развалят диетата си на отсрещната страна на улицата срещу дома ти? В ход е някакъв неясен заговор, който ти не разбираш. И знаеш историята на брат си, бивш затворник, който не може да си отвори устата, без да излъже.

— Полицейско управление на Александрия — чу се глас по телефона ми. — Какъв е вашият спешен случай?

— Сигурен съм, че местната полиция ще реши случая, докато стане време за лягане. Усложняваш нещата за себе си и за брат си, Майк — продължи Линч. — Удължаваш неприятната ситуация. Но ако искаш още едно предизвикателство, давай, обади се.

— Ало, там ли сте? — попита диспечерът. — Какъв е спешният случай?

Чаках, стиснал зъби. Линч не откъсваше очи от мен.

— Съжалявам — отвърнах. — Набрал съм грешен номер. Няма спешен случай.

— Добре. Приятна вечер. И, моля ви, бъдете по-внимателен в бъдеще.

— Мисля, че започнахме зле — рече Линч, бръкна в джоба на панталона си и ми върна шофьорската книжка. — Аз съм разумен човек. Пазя интересите си като всеки друг. Платя ли на някого да направи нещо, очаквам да бъде изпълнено. И ако не свърши работата, се надявам да оправи нещата. Така е справедливо.

Взех шофьорската си книжка.

— Иначе го изпращаш в болница? Или го убиваш?

Той хвърли чашата в контейнера за боклук на съседа.

— Предпочитам моркова пред пръчката. Ти си много компетентен хитрец. Нямаш досие. Чист си. Уважаван адвокат си. Сигурно ще измислиш как да го направиш с минимален шум и опасност за себе си. След това няма да ме видиш повече. Ще се върнеш при твоето красиво момиче и ще избирате покривки за сватбата.

Откъде знаеше толкова много?

— Брат ти няма какво да губи, Майк. Но ти имаш много. Жалко, че трябва да те заплашвам, но така стават нещата.

— Искаш да обера банка?

— Това би било по-забавно, но не. Операцията вървеше гладко, преди напук на всички доказателства брат ти да реши, че е един от добрите. Не става дума за влизане с взлом, Майк, а за вътрешна информация.

Разтревожих се, че искат да участвам в някакво грозно престъпление. Но изнасяне на вътрешна информация? Имаше ли нещо по-просташко от това?

— Бяхме уредили един икономист да ни даде информация за движението на пазара. Брат ти сгафи със заплащането. Икономистът избяга. Сега трябва да намерим друг начин да получим информацията.