Мэтью Квирк - Директивата

Емили прехапа устни, докато гледаше текста на екрана.

— Какви неприятности? — попита. Не изглеждаше много заинтригувана. Може и да беше искрено, но аз заподозрях, че е тактика за събиране на информация.

— Не знам нищо, освен че го заплашват.

Фирмата „Блум“ поддържаше тесни връзки със силите на реда и аз започнах да чувствам, че тя ме разпитва, затова пропуснах повечето подробности.

— Знаеш ли кои са те? — попитах. — И какво става в онзи офис?

Предположих, че файлът, който Емили беше отворила, й съобщава онова, което иска да знае. Тя се отпусна малко, върна се до масата и започна да преглежда накъсаните хартии бавно и внимателно, все едно решаваше кръстословица. Изглежда, бях проверен.

— Ако знаех цялата история, нямаше да се ровя в боклука. Силите на реда ни наеха да ги наблюдаваме. Не съм много наясно. Нещо за финансови престъпления. Откровено казано, мисля, че никой не знае нищо съществено за онази шайка. — Тя плъзна още едно късче хартия на мястото му. — Защо ти не ми кажеш, Майк?

— Не знам нищо повече.

Емили ме погледна студено.

— Защо претърсваш боклука? — попитах, за да се измъкна от втренчения й поглед.

— Реших, че мястото е разкрито, и затова взех каквото можах.

— Но защо вършиш полевата работа?

— О, само си играех. Тази работа изглежда най-интересното нещо, случващо се в града днес. Много по-забавно е от презентации и анализи на печалбата и е добре да не се забравя, че въпреки частните самолети „Гълфстрийм“, бившите сенатори и масичките за кафе на Елиел Сааринен, в края на краищата, хората ни плащат, за да ровим в боклуци — буквално.

— Законно ли е?

— Достатъчно законно. Стига да е в интерес на обществото.

Един от колегите на Блум, хубав мъж на около двайсет и пет години, надникна в кабинета и й даде някаква бележка.

— Нуждаеш ли се от нещо? — попита той.

— Да — отвърна тя. — Нещо, с което да почистим приятеля ми тук.

Съдейки по държането му, предположих, че мъжът е асистент. Погледнах отражението си в прозореца. Изглеждах ужасно. Лицето ми беше изцапано със сива мръсотия и подуто от снощи. Младият мъж се върна с топла хавлия — толкова хубава и дебела, че погледнах етикета, за да я включа в списъка с покупките за сватбата.

— Заместник-директорът дойде — съобщи асистентът.

Блум погледна часовника си и тихо изруга.

— Изпрати го тук след пет минути — рече. — Благодаря, Себастиан.

— Предполагам, че в момента трябва да правиш други неща — отбелязах.

— Привличане на клиенти. Делова закуска, делови обяд и делова вечеря седем дни в седмицата. Престорени усмивки, скапани шеги и молби към задръстени костюмари да ни дават повече работа. Половината отказват да повярват, че аз ръководя нещата тук. А за другата половина съм само фамилно име и ръкостискане, за да могат големите връзкари да почувстват, че са стигнали право до върха. Но не трябва да се оплаквам. Хубавото на това, че името ми е на сградата, и фактът, че притежавам сто процента от „А“ акции, означава, че може да ми се размине почти всичко. — Тя вдигна лист хартия. — Сигурен ли си, че не знаеш нищо друго за онези типове?

— Да.

— Жалко. Мислех, че ще можем да си помогнем един на друг.

Информацията беше пари и трябваше да я изтъргувам, за да стигна донякъде.

Блум отново наведе глава над хартиите и изхвърления боклук.

— Аха — каза тя.

— Улика ли намери? — попита и пристъпих по-близо.

— Това ли? — Тя го вдигна. — Не. Нищо не струва. Мисля, че е отчет за финансовите резултати на адвокатска кантора. Доколкото знам, тази групировка не прави грешки. Нямаме достатъчно хора, нито предприемчивост, за да ги пипнем. Те изгарят всичко и вероятно са почистили офиса. Това обаче — Блум измъкна голяма черна щипка за листове от чувала, отиде до бюрото си и защипа купчина книжа, — е точно каквото ми трябва. Готово.

Телефонът иззвъня. Тя погледна екранчето.

— Имам среща. Но ако се сетиш за нещо друго, което си забравил да споменеш и искаш да си сравним записките, обади ми се. Тогава може би ще имам повече информация за теб. — Написа номера на мобилния си телефон на гърба на визитната си картичка и ми я даде. Изигра го добре и го каза остроумно — „услуга за услуга“.

— Добре — отвърнах.

— И внимавай, Майк. Не знам много за тези хора, но знам, че не се шегуват. Действай предпазливо.

Можех да й кажа за обърканото положение на Джак, но докато преценявах ситуацията, погледнах през остъклената врата на кабинета и видях заместник-директорът на ФБР, един от най-старшите законотворци в страната, да крачи по коридора. Джак ме беше предупредил да не говоря с полицията. Имаше и друг елемент, за който не исках да се замислям твърде усилено. Нямаше да се обръщам към представителите на закона, докато не разберях колко мръсно трябва да играя, за да се измъкна от кашата.