Мэтью Квирк - Директивата

- Горкият ми кретен — каза и прокара ръка през косата ми. — Радвам се, че си го изхвърлил от организма си. Ако е била необходима само една нощ да се държиш като тъпак, за да се помириш с Джак, щастлива съм, че си го направил. Не можахте ли да поговорите на чаша чай?

— Тези работи не стават така.

— Изхвърли го от организма си, нали?

— Да. Чаша кафе и ще бъда кукуряк.

— Добре. — Тя взе куфарчето си. — Трябва да тръгвам. Изпратих я и я целунах за довиждане. Ани спря на последното стъпало пред верандата.

— И повече никакви неприятности с Джак, нали? Не отговорих. Вниманието ми привлече кола, която спря на улицата. Мисля, че познах човека вътре.

— Майк?

— Абсолютно. Научих си урока.

Тя тръгна.

На половин пресечка от дома ми спря черен крайслер 300. Без да му пука дали ще го видя, вътре седеше Линч. Гледах го, докато годеницата ми отминаваше.

Излязох навън, втренчих се гневно в Линч и се приближих до колата. Той също ме гледаше. Имаше отегчен вид. Не направи усилие да се скрие. Това не беше наблюдение, а сплашване.

Линч вдигна стъклото и потегли. Хукнах към дома си да взема ключовете. Когато се върнах, съседът ми на отсрещната страна на улицата, ветеран от Корейската война, изкарваше колата си от алеята пред къщата си. Това обикновено отнемаше около три минути. Огледах се наляво и надясно. Магистралата „Джеферсън Дейвис“ беше на две минути вляво от мен, а шосе 395 — на пет минути вдясно. Линч отдавна беше заминал.

Отидох с колата в града на среща с няколко адвокати, с които работех по случай с пари с неясен произход.

Специални интереси от двата края на политическия спектър хвърлят стотици милиони в организации с нестопанска цел за „социални помощи“ и после с тези средства си купуват избори. Всичко е анонимно, освободено от данъци и скрито чрез въртене на пари в брой сред мрежа от фиктивни организации. Опитвахме се да разплетем случая и да изкараме на светло хората, които вършеха тези неща.

Случаят много ми харесваше. Бяхме близо до разобличаването на главните финансиращи зад фасадите и да получим политическа подкрепа, за да ги подхванем. Адвокатите и лобистите им усилено се съпротивляваха. Тъкмо беше започнало да става забавно, но през следващите два часа аз не бях в състояние да внимавам какво се говори. Мислех само за Линч, кой е той и защо се заяжда с мен. Непрекъснато си припомнях какво ми беше казал Джак за срещите си с Линч.

— Майк? Какво мислиш? — попита единият от другите адвокати.

— Много интересно — отговорих, дъвчейки писалката си. Бях изпуснал нишката на разговора. Мислех единствено за Линч. Двамата с Джак бяха споменали едно място за срещи — заведение на десетина минути път оттук.

Щом ангажиментът ми приключи, аз се отправих към мястото, където се срещаха Джак и Линч. Казах си, че само ще изпия едно кафе там.

На табелката пишеше „Еврокафене“. Беше малко заведение на самообслужване, собственост на корейци. Влязох вътре и си напълних една чаша. Тийнейджърката на касата остави учебника, който четеше, и аз платих кафето.

— Благодаря — рекох. — Може ли да те попитам нещо? Идвал ли е тук един човек — висок, слаб, блед, с дребни зъби?

Тя ме погледна недоумяващо.

— Тук идват много хора.

Момичето отново взе учебника. Зададох му още няколко въпроса, но не получих отговор. Не знам какво очаквах. Име и адрес? Дори нямах снимка. Разходих се из квартала, питайки се какво би довело Линч тук. Изглеждаше място, което човек би посещавал често само ако е единствената възможност за избор близо до работата му. Може би Линч беше свалил гарда, докато се чувстваше все по-удобно с Джак.

Спрях. На паркинга зад административната сграда видях черен крайслер. Обиколих сградата, вървейки по отсрещния тротоар. Наоколо нямаше никого. На паркинга преброих пет автомобила, включително онзи на Линч, който познах по допълнителната антена на багажника. Отидох отпред и огледах входа. Нямаше признаци за някакъв бизнес. Погледнах в двете посоки и тръгнах към колата му. Забелязах някакви книжа на задната седалка, а после се наведох и се опитах да видя какво пише.

Бях успял да прочета „Чернова — поверително“ на най-горния лист, който се подаваше от папката, когато чух стъпки вдясно. Погледнах и видях Линч. В същия миг голяма ръка блъсна главата ми в стъклото на колата.

Залитнах назад. Някой изви ръцете ми зад гърба и ме притисна до капака на автомобила. Обърнах глава и видях мъжа с очилата, който беше идвал в дома на Джак. Той разкрачи краката ми като полицай, който извършва арест, и наведе лицето ми върху студената ламарина.