Мэтью Квирк - Директивата

— Точно навреме — подхвърлих.

— Майк, трябва да се махнеш оттук. Имаш ли пистолет?

— Не ми трябва пистолет, Джак.

Пристъпих към него, за да се вгледам по-добре в зениците му, за да видя какво употребява.

— И какъв е този огромен заговор, на който си попаднал? — попитах.

Някой удари с юмрук по вратата.

— Дръпни се от прозореца — каза Джак, върна се в кухнята и се скри зад плота, който я отделяше от дневната.

Видях, че валчестата дръжка на вратата се разтресе и чух стържене на метал в ключалката. Някой я отключваше. Всеки уважаващ себе си главорез би разбил вратата, но тези типове внимаваха да не потрошат къщата. Интересно.

Тръгнах да отворя вратата.

— Какво правиш, Майк? Тези хора не се шегуват.

— Правил си го и преди, Джак — поклатих глава. — Дори се повтаряш. Същото беше и в Тампа, когато лошите дойдоха да те пребият, защото си постъпил правилно, и аз трябваше да им платя. Спомняш ли си? Дадох им осемстотин кинта.

— Майк, трябва да ми повярваш.

Приготвих се да излея цялата си сърцераздирателна тирада на тема как съм дал втори шанс и съм дошъл да го каня за кум, а той ми сервира това, но бях твърде разочарован и ядосан, за да я изнеса.

— Забрави. — Измърморих няколко ругатни под носа си, отместих креслото и отворих външната врата.

Човек с телосложение, което във флотата обикновено наричаха „тухлен кенеф“, беше коленичил пред вратата. Изглеждаше адски вбесен, когато шперцът и динамометричният гаечен ключ бяха изтръгнати от пръстите му. Зад ключоразбивача стоеше кльощав мъж с дребни зъби. Вдясно от него имаше дебел, тромав тип с очила с толкова дебели стъкла, че приличаха на илюминатори на подводница. Всичките бяха с добре ушити костюми, с изключение на очилатия, който приличаше на Мистър Магу от едноименния анимационния филм, макар да бях сигурен, че има силни страни.

— Влезте — поканих ги и тръгнах към дневната. — Предполагам, че сте дошли да извършите някакво ужасяващо насилие, ако не се реванширам за грешките на Джак.

Слабият мъж погледна съучастниците си. Това не влизаше в сценария.

— Горе-долу това е идеята — каза той.

Джак се опита отново да ме предупреди, но аз не му обърнах внимание.

— Аз съм Майк — представих се и стиснах ръката на мършавия, който, изглежда, беше водачът на групата. — А ти как се казваш?

Той ме погледна, опитвайки се да разбере какво не е наред с мен, и после огледа стаята.

— Знам ли. Господин Линч.

— Е, какъв е планът, Линч? Ще ми счупите пръстите един по един? Или ще ме биете с чорап, пълен с батерии?

Кльощавият се замисли.

— Струва ми се малко прекалено. Само ще те отстраним от пътя си и ще се оправим с брат ти.

— Нека ви спестя малко време. Представлението е страхотно, но не ви вярвам, затова…

Линч кимна на човека с очилата, който пристъпи към мен и вкопчи ръце в бицепсите ми.

— Той не разбира — извика Джак от кухнята. — Мисли, че това е някаква шега. Не го наранявайте. Той няма нищо общо с тази история.

Докато ме дърпаха, аз извърнах глава към брат си. Джак изглеждаше съсипан. Отначало помислих, че е срам, защото ме е разочаровал, след като отново го бях допуснал в живота си.

— Господи, Майк! — каза той. — Съжалявам. Предполагам, че имаш право да мислиш, че това е постановка, но е реалност.

Докато очилатият ме държеше настрана, аз видях, че брат ми се бори с другия, който му изкрещя с ирландски акцент, докато извиваше ръцете му. Линч се приближи до тях и удари с пистолет Джак в лицето. Брат ми изохка и се свлече на коляно. Онзи го удари още веднъж, този път в слепоочието, и Джак се строполи на пода.

Отскубнах се от очилатия, хвърлих се към Линч и изкрещях: „Остави го на мира, да ти го начукам“, преди да помисля какви ги върша. Съборих го върху плота. Другите двама ме хванаха. Джак лежеше по лице на пода, а от рана над веждата му струеше кръв.

Линч се приближи до мен, огледа ме изпитателно и после стовари пълнителя на пистолета си върху скулата ми, под окото. За момент ми причерня. В полезрението ми заиграха искри и почувствах силно налягане в синусите си. Изохках. Примигах, за да облекча болката, а Линч бръкна в джоба ми и извади портфейла ми.

— Майкъл Форд — каза той и погледна Джак. — Разбирам. Семейно действие. И живееш на Хауъл Авеню в „Дел Рей“, нали? Приятен квартал. Ходиш ли в сладкарница „Деъри Годмадър“?

— Какво? — попитах.

- Той въздъхна, сякаш всичко се изплъзваше от ръцете му.

— Какво ти има? Комплекс на мъченик? Защо се забъркваш в тази каша? — Мъжът посочи Джак с пистолета си, а после отново се обърна към мен — Честито. Сега и ти си вътре. Виждаш ми се свестен, затова внимавай. Брат ти ще оправи нещата или следващия път ще го убием. Разбираш ли ме?