Ерик Стори - Дадена дума

Двайсет минути по-късно, след безброй прегръдки и сълзи, Кейти се качи на автобуса на „Грейхаунд“ и потегли на запад с надеждата, че там я очаква по-добро бъдеще. Опитах се да не мисля за това, опитах се да се концентрирам върху факта, че тя ме бе помолила да я измъкна от нещастния й живот и аз го бях направил. Окажеше ли се, че там, където отива, я очаква нещо още по-лошо… е, бях направил максималното. Човек не може да контролира всичко.

Али отвори вратата на джипа и се облегна на рамката.

— Моля те, кажи ми, че това е първото ти отвличане на дете.

Вдигнах рамене и се качих в колата. Съмнявах се, че истината щеше да я зарадва.

След като Али включи на скорост, аз се пресегнах, взех от купчината торбички нещо, което наподобяваше карамелен бонбон, и задъвках разсеяно. Погледнах през прозореца, за да определя местоположението на слънцето над планините. След няколко часа щеше да се стъмни.

— Какво ще кажеш да тръгнем на изток — предложих аз. — Може там да намерим истинска храна.

Навлязохме в долината на река Ямпа, прекосихме още един град, заобиколен от добре напоявани градини и добре угоен добитък, и навлязохме в Стиймбоут Спрингс. Изпитах приятно чувство, когато напуснахме пустинята, в която доминираха различни оттенъци на кафявото, и се върнахме в планините, които бяха зелени и живописни. Ски сезонът бе към края си, а летният, когато тук идваха любители на колоезденето, разходките с въздушни балони и рафтинга, още не бе започнал.

Предложих да се отбием в „Макдоналдс“.

Али се усмихна.

— Това ли е представата ти за истинска храна, Бар? Присмя ми се, че нещата, които взех в онзи магазин, са пълни с химикали, а сам тичаш към „Макдоналдс“.

Отвърнах й, че по време на престоя си в чужбина съм бил на места, където няма заведения за бързо хранене. Затова възприемам двойния чийзбургер като екзотичен деликатес.

— Няма да ходим в „Макдоналдс“! — заяви тя и сложи край на спора. — В град като този все ще намерим нещо по-свястно.

Карахме по главната улица, когато Али изведнъж започна да се мръщи. В същия миг джипът придърпа и нещо затрака под капака. Часовникът на арматурното табло премигна и цифрите му изчезнаха.

— Проблем — възкликна тя.

— Какво? — Още не бях изрекъл въпроса, когато двигателят угасна. — О!

Тъкмо бяхме влезли в паркинга на някакъв търговски център. Али успя да добута колата до едно място в средата. Когато излязохме, тя вдигна предния капак и огледа двигателя. Видях плетеница от кабели и електроника, от която нищо не разбирах. Бях поправял ровъри, тойоти и нисани, но не и толкова нови автомобили.

— Най-вероятно е алтернаторът — заяви Али. — Мога да го оправя. — Извади телефона си, потърси нещо на дисплея и обяви: — Не и днес. Всички магазини за резервни части са затворени.

— Тогава да зарежем колата и да си намерим нова — предложих аз.

— Не можем да откраднем кола, Бар. Ченгетата най-вероятно вече ни издирват заради онази престрелка, която спретна. Не искам да добавяме към списъка с обвинения и кражба на автомобил.

Думите й ме подсетиха, че тя продължава да поема рискове, като играе ролята на Бони, докато аз се правя на Клайд.

— Защо остана с мен? — попитах я аз. — Защо не си взе билет за автобуса в Крейг и не тръгна на запад с Кейти? Защо не се върна при майка си или нещо подобно?

— Искаш ли да го направя?

Сведох поглед.

— Не, но…

— Виж какво, Бар. Ако можех да ти обясня защо останах, щях да го направя. Може да ми харесва начинът, по който един брат се притичва на помощ на сестра си и се опитва да я измъкне от лапите на големия лош вълк. Никога не съм имала брат… или сестра. А и Джен, макар да знам много малко за нея, ми изглежда свястно момиче. Може да си мисля, че ще изкарам малко пари от тази история. Ланс е достатъчно богат. А ти ми изглеждаш изпълнен с решимост. А може и да ми се струваш… интересен. От известно време водя доста скучен живот.

— Искаш да кажеш, че си приличаме — заявих аз, като едва успях да потисна усмивката си.

— Да не отиваме толкова далече, Бар. Доста си… нееволюирал. Да речем, че ми е интересно как ще свърши филмът, озаглавен „Клайд Бар“.

— И на мен също — отвърнах, изпълнен с известна боязън.

— Във всеки случай няма да ти позволя да откраднеш кола, а тази, с която разполагаме, е извън строя. Предложения?

Завъртях се бавно и огледах града.

— Предлагам да се настаним в мотела от другата страна на шосето и да си починем. Да вземем душ. Може дори да намерим някое по-приятно място за вечеря от „Макдоналдс“.