Ерик Стори - Дадена дума

Пакстън не позволяваше на мама да работи. Разполагаше с известни спестявания и смяташе, че много скоро отново ще започне да получава поръчки, затова не искаше тя да работи на места, където да я гледат други мъже. И макар да разполагахме с по-малко пари от преди, това нямаше особено значение. Пазарът ще се оправи, повтаряше Пакстън. Не след дълго забрани на мама да излиза от къщи. По какъвто и да било повод. После й забрани да носи любимите си дрехи. Започна лично да й купува дрехите, а в случай че облечеше нещо друго, я пребиваше и я оставяше със счупено ребро.

А той обичаше да чупи ребра. За целта използваше парче арматурно желязо. Когато се нанесе у нас, след като банката прибра голямата му къща за неизплатена ипотека, наложи правила, които трябваше да спазваме, ако искахме костите ни да останат цели. Мама нямаше право на мнение. Ние с Джен пък нямахме право да говорим в негово присъствие. Всяка съпротива биваше наказвана с премерени удари с парчето стомана. Когато Пакстън излезеше навън, за да търси работа, ние вкупом отивахме в болницата и обяснявахме раните си с падания по стълби или блъскане във врати.

По това време бях по-голям и по-силен. Бях започнал да ловувам, за да допълвам оскъдното меню, което спестяванията на Пакстън позволяваха, но изобщо не му бях в категорията. Направих два опита: веднъж, когато изби една хубава книга от ръката ми, и втори път, когато нарече Джен „курва“. Ски беше много по-едър, но макар Пакстън да му отстъпваше по габарити, компенсираше с мускули, заякнали от тежък физически труд и много гняв. И двата пъти, когато се бях опитал да му се противопоставя, ме бе пребивал от бой. Това се случи, когато мама спеше след поредния пиянски запой. Пакстън никога не ни удряше, когато тя беше будна. След втория безплоден опит се предадох и положих усилия да спазвам правилата.

Джен обаче не се предаде. Беше по-голяма и настроена много по-бунтарски. Когато аз отсъствах, а мама спеше, Джен отнасяше боя с арматурното желязо. На два пъти състоянието й се оказа толкова тежко, че се наложиха болнично лечение и посещение от социалните служби. Мама и Пакстън прикриваха всичко, за да останем заедно. Сега ми се иска да не го бяха правили.

Защото една ноемврийска нощ, малко след като бях навършил шестнайсет, Пакстън разби нашето семейство. Слязох от планината, натоварен с еленско месо, и заварих Джен да трепери от страх, свряна в ъгъла на хола. Пакстън, пиян до козирката, бе изпаднал в поредния пристъп на лошо настроение и се опитваше да пресуши последните капки от втората празна бутилка водка на масата. Мама спеше. Така поне смятахме.

Джен заяви на Пакстън, че трябва или да си легне, или да си тръгне. Той я нарече глупава малка кучка. Джен го замери с ваза със сухи цветя, която се стовари върху масивната му челюст. Аз замахнах с пушката си, като се целех в главата му, но той блокира удара мис една ръка, издърпа я рязко от ръцете ми, извади патрона и я захвърли на канапето.

Тогава се опитах да го изритам в слабините, но той се извъртя и обувката ми се заби в бедрото му. Той сграбчи крака ми и го дръпна нагоре, в резултат на което се проснах по гръб на земята. Пакстън взе желязната пръчка от масичката за кафе и се запъти към Джен, макар да се олюляваше и едва да се държеше на крака.

Тогава се появи мама. Очите й бяха подпухнали, а дрехите й раздърпани. Заяви, че трябва да изпуши още една цигара. И тя за пръв път видя Пакстън да удря дъщеря й.

Останалото се случи като в мъгла. В продължение на много години се опитвах ту да си припомня, ту да забравя случилото се.

Мама изкрещя и се хвърли върху Пакстън. Джен блокира желязото с ръка, заби нокти в лицето му и го раздра, но получи втори удар, този път в главата. Тя падна.

Докато правех опити да се изправя на крака, мама го биеше с юмруци, удряше му шамари, дърпаше му дрехите. Джими се опита да се усмихне, но беше прекалено пиян. Взех пушката, стиснах здраво цевта и стоварих приклада върху врата му. От удара Пакстън залитна към закачалката за дрехи в коридора.

Късметът обаче ми изневери. Адреналинът в организма на Джими явно надделя над алкохола и той се втурна към мен. Този път не залитна и ме удари така, както никога не ме бе удрял. Издържах няколко секунди, след което мракът ме погълна.

На следващата сутрин се събудих с главоболие, каквото никога не бях изпитвал. От мястото си на пода видях Джен. Още не бе дошла на себе си, а лицето й бе покрито със засъхнала кръв. Лежеше под дупка с размерите на главата й в преградната стена от гипсокартон. Огледах останалата част от помещението и видях мама до вратата.