Крис Райън - Господари на войната

— Мамка му! — извика Дани, след като погледна в огледалото.

Хектор беше скъсил разстоянието на двайсет и пет метра зад него. Явно изстрелите на Дани вече не го плашеха.

Вятърът брулеше лицето на Дани и му пречеше да вижда, но той усети, че колата е започнала да се изкачва плавно нагоре. Стори му се, че забеляза силуета на хълма на фона на мастиленосиньото нощно небе.

Вече беше сигурен. В подножието на хълма в източна посока се движеше автомобил. Това означаваше, че кръстовището е близо — на не повече от километър и половина — Спъд! — изрева Дани в слушалката на телефона. — Спъд! Къде си, по дяволите?

Отново не последва отговор. Докато препускаше напред, на двеста метра вляво от себе си Дани забеляза шосето. По него се движеше автомобил почти успоредно на пежото. Дали бяха неговите хора?

Завъртя леко волана обратно на часовниковата стрелка и продължи към мястото, на което шосето преваляше билото на хълма. Остра болка пронизваше лявата му ръка. Тя все още кървеше обилно, но Дани не й обръщаше внимание. Ди Фрайз беше изнесъл горната част от тялото си през прозореца и стискаше автомата си в ръце, готов да стреля. Дани зави рязко наляво. Точно навреме. Изстрелите строшиха дясното странично огледало на пежото и за момент той изпусна волана. После отново го стисна и стреля над рамото си.

Погледна си часовника: 01:27. До срещата оставаха три минути, а до билото на хълма — петстотин метра. Колата изчезна бързо зад хълма и той продължи да се надява, че в нея са неговите хора, защото беше сигурен, че Спъд никога не би спрял на билото, откъдето тя можеше да бъде забелязана от голямо разстояние. След няколко секунди щяха да стигнат до мястото на срещата. Дали Дани щеше да успее да задържи Хектор и Ди Фрайз през следващите две минути, докато чакат хеликоптера?

Страховитият трясък, последвал куршума, който се заби в задната лява гума на пежото, прекъсна мислите му. Пежото се завъртя два пъти, разтресе се и спря. В този момент Дани чу как спирачките на колата зад него изскърцаха. Само след няколко секунди куршумите щяха да полетят към него. За тези няколко секунди той трябваше да изчезне от колата, преди да е станала на решето. Грабна автомата, излетя през вратата и падна върху твърдата земя. В този момент върху пежото, което представляваше единствената преграда между него и двамата наемници, се стовари град от куршуми.

Дани беше на сто метра от върха на хълма, а разстоянието между двете коли беше двайсет метра. Последва още един откос и изведнъж всичко утихна.

Гласът на Хектор прокънтя в пустинята:

— Хвърли чантата с парите, момче. След това може би ще те пуснем да си вървиш.

Дани мълчеше. Беше напълно наясно, че Хектор и Ди Фрайз нямат никакво намерение да го оставят на мира, докато не му видят сметката. Ако мръднеше или му отговореше, те щяха да разберат къде се е скрил.

— Хубаво си подредил Таф — продължи Хектор. — Не предполагах, че си способен на подобно нещо, чедо.

Дани беше готов да се защити, но осъзна, че Хектор просто го предизвиква, и се отказа.

— С теб е свършено, момче, и ти го знаеш. Няма смисъл да се опитваш да избягаш.

Дани дочу шум и обърна очи към билото на хълма. То беше осветено слабо. Погледна си часовника: 01:30.

Хектор също беше забелязал светлината. Гласът му обаче не прозвуча тревожно.

— Какво се каниш да направиш, момче? Да стигнеш до приятелите си? Не мисля, че ще успееш. Не ставай глупав. Преди да си изминал пет метра, ще си мъртъв. Играта свърши. Крайно време е да се примириш.

Дани обаче нямаше намерение да се примири, защото му оставаше още един ход. Погледна през прибора за нощно виждане към билото на хълма. След няколко секунди забеляза Спъд, който лежеше по корем и държеше бинокъл. В момента, в който попадна в обсега на Дани, той вдигна ръка и разперил петте си пръста.

Четири пръста.

Дани клекна. Дишаше тежко, а от мръсното му лице се стичаше пот.

Три пръста.

— Хайде, момче. Нямаш никакъв шанс. Време е да си кажеш шибаните молитви.

Два пръста.

Един пръст.

Върху пежото отново се посипаха куршуми. В същия момент обаче над хълма се появиха два хеликоптера „Апачи“, летящи на не повече от трийсет метра един от друг.

Тътенът на роторите им сякаш прониза Дани. Единият беше точно над него на височина около трийсет и пет метра с насочен надолу нос, готов за стрелба. Шестцевната картечница, монтирана в предната му част, дрънчеше като огромен верижен трион, докато изстрелваше патроните си с калибър 7.62 към колата на Хектор и Ди Фрайз.