Крис Райън - Господари на войната

Дани изтича до полицейската кола и се скри зад нея. Докато се прицелваше в Хектор, видя, че Ди Фрайз е на предната седалка. Разстоянието до колата беше седемдесет и пет метра. Дани стреля. Куршумът рикошира, хвърляйки искри, в отворената врата и Хектор се прибра в колата.

— Познавам този гадняр — извика Дани на Спъд. — Трябва да се отървем от него. Аз ще му отвлека вниманието, а ти ще закараш останалите до кръстовището.

— Разбрано!

Простреляният сириец продължаваше да пищи. Дани се обърна и забеляза сянката на Хектор, който отново излизаше от колата.

Разстоянието между Дани и пежото беше десет метра. Трябваше да побърза, защото в противен случай Хектор нямаше да му позволи да го измине. Скочи на крака, вдигна пистолета, протегна ръка и стреля. Затича се и стреля още три пъти. Предното стъкло на колата се разби на парчета. Ди Фрайз не мръдна от мястото си. Хектор се прибра в колата.

Докато скачаше в пежото, Дани понечи да вземе автомата от съседната седалка, но се отказа. Бяха двама срещу един. Дори и да успееше да се справи с предимството, което те имаха, не беше сигурен дали междувременно другите няма да попаднат в кръстосания огън.

Вдигна чантата с парите и я показа през прозореца. Посланието му към Хектор беше ясно: ако я искаш, трябва да намериш начин да я вземеш от мен. После пусна чантата обратно на седалката, натисна педала на газта и подкара колата през пустинята в западна посока.

Старото пежо подскачаше по камъните. Дани въртеше волана наляво и надясно, за да избегне изстрелите, които със сигурност щяха да последват. Погледна в огледалото. Хектор вече караше след него. Дани увеличи скоростта. Разстоянието между двете коли стана трийсет метра. Беше сигурен, че Хектор също ще увеличи скоростта, но в момента той имаше предимство.

Дани зърна как Спъд качи оцелелия след стрелбата сириец на седалката на шофьора, насочил пистолета си към главата му. Оттук нататък всичко беше в ръцете на Спъд. Той поемаше отговорността да закара четиримата до мястото на срещата.

Двигателят на пежото започна да скърца, когато скоростта надвиши деветдесет километра в час. Колата се носеше през неравната пустиня. На сто и петдесет метра от шосето Дани зави наляво и продължи в южна посока. След пет секунди първият куршум уцели пежото.

Задното му стъкло се строши и шумът от задъхващия се двигател се смеси с оглушителния вихър от нахлуващия в купето въздух. Дани погледна в огледалото. Разстоянието между двете коли беше четирийсет метра. За да се предпази от куршумите, той трябваше отново да започне да кара на зигзаг и Хектор скоро щеше да го настигне.

Стисна здраво волана с дясната си ръка и протегна лявата, с която държеше пистолета, назад през рамото си. Нямаше как да се прицели, но се надяваше, че куршумите ще разколебаят преследвачите му.

Стреля и ушите му заглъхнаха от трясъка. Първият куршум излетя във въздуха. Вторият се заби в предния ляв фар на колата. Завъртя волана първо наляво, а после надясно. Разстоянието между двете коли остана непроменено. Явно Хектор беше намалил скоростта. Поне за момента.

Не последваха изстрели зад гърба му. Дали Хектор и Ди Фрайз бяха свършили патроните? Или ги пестяха, изчаквайки по-добра възможност? Дани се вгледа в местността пред себе си. Теренът ставаше все по-неравен и той не виждаше вече шосето от лявата си страна. През няколко секунди колата зад него се губеше от погледа му, хлътвайки в поредната яма.

Опита се да прецени ситуацията. Несъмнено Хектор и Ди Фрайз искаха да се докопат до парите. Може би просто трябваше да спре и да изхвърли чантата през прозореца. Но дори и след като се сдобиеха с парите, двамата щяха да продължат да го преследват, за да го ликвидират.

Погледна си часовника: 01:17. До срещата оставаха тринайсет минути. Доколкото можеше да прецени, кръстовището, на което щеше да ги чака хеликоптерът, се намираше на не повече от три километра. Сети се за телефона, грабна го от арматурното табло, набра номера и изкрещя:

— Спъд! Какво става?

Никакъв отговор.

— Мамка му! — извика Дани и продължи напред.

Последва изстрел.

Куршумът прелетя на няколко сантиметра над дясното му рамо и се заби в предното стъкло. Стъклото се натроши, но си остана на мястото. Дани вече не виждаше нищо пред себе си. Натисна силно педала за газта и удари стъклото с пистолета. Парчетата се посипаха към вътрешността на колата. Едно от тях се заби в лявата му ръка. От раната шурна кръв, но Дани не й обърна внимание и стреля още веднъж. Не уцели колата.