Джеф Абот - 9-те слънца

До ключовете видя пистолета на баща си. Взе си го, когато започна да купува сгради във все още необлагородени квартали. Джак вдигна оръжието и го разгледа. Провери пълнителя — три куршума. Пробва предпазителя и прибра пистолета в джоба си. Убиваше му. Реши да го прибере в раницата.

Тръгна към банята — сигурно вече беше топла и запарена — и тогава чу тихия й глас. Сигурно смяташе, че той е още под душа.

Стоеше вероятно с гръб към него и говореше тихо над тенджера с вряща вода.

— Да. Тук е. Къде искате да го доведа?

Той се отдръпна от вратата. Усети как бележникът се впива в кръста му.

— Не. Няма да го направя. Но искам да сключа сделка.

Завладя го ужас и стомахът му се сгърчи. Тя го беше излъгала. С кого, по дяволите, говореше? С адвокат?

— Къде да го доведа?

„Да го доведа“. Обеща ми, мамо. Заслуша се как майка му го предава.

— Изпратете кола да ни вземе. Той… може да окаже съпротива.

Тя пусна спагети в тенджерата. После добави нарязани зеленчуци и ги разбърка. Джак отстъпи назад.

— Не знам дали ще успея да го изведа от апартамента без чужда помощ.

Съпротива? По гръбнака му плъзнаха ледени тръпки.

— Не. Никой не го видя. Иска днес да остане тук.

Тишина.

— Радвам се, че ме предупредихте. Благодаря.

Джак Мин се отдалечи бавно от кухнята. Тръгна на пръсти към стаята си, към съскащите струи гореща вода.

Грабна раницата си. Остави душа да облива порцелана. Откъм банята се виеше пара като пръсти, махащи за сбогом. Той хвърли към стаята си последен скръбен поглед. После забърза към входната врата.

— Джак? — извиси се гласът на майка му.

Той погледна към нея.

— Сбогом, мамо — каза.

— Излъга ме! — извика тя.

И той разбра, че има предвид душа и че е разгневена, задето я е подвел.

— Сбогом. Завинаги. Обичам те въпреки всичко.

— Джак, чакай! Почакай! Те ще отменят обвиненията. Обадиха ми се. Първи се свързаха с мен…

Знаела е, че ще дойде? Завладя го страх. Втурна се напред. Не можеше да чака асансьора. Краката му затрополиха по стълбището.

Притича през фоайето и излетя на улицата. Тича по целия път до метростанцията на 59-а улица. Качи се в първия пристигнал влак. Присви се върху студената пластмасова седалка, притиснал раницата към гърдите си.

„Изпратете някого. Може да окаже съпротива“. С кого, по дяволите, говореше? Кой й се беше обадил, преди да пристигне?

Невъзможно. Майка му не би го направила.

Стигна станцията на Юниън Скуеър и после смени влака. Пое към Бруклин и слезе на станция „Бедфорд Авеню“ в Уилямсбърг. „Не се доверявай никому“, рече си. Видя какво убежище и помощ е склонна да му предостави майка му.

Излезе на Дригс Авеню, пресече улицата и огледа лицата на пътниците, слезли от влака с него. Дали майка му се беше обадила на някого? Дали са го проследили? Предателството й го порази до дъното на душата му.

„Ще отменят всички обвинения“. Кои, по дяволите, бяха те?

Трябваше да е много предпазлив. В ума му започна да се оформя план.

Манхатън

По пътя към метрото написах съобщение на Леони. Казах й, че истинското име на Джън Мин е Джак Мин, и й заръчах да тръгне с колата под наем и да ме чака на адреса на Източна 59-а улица. Бяхме съвсем близо до целта.

Ако не откриех Даниъл — е, такъв изход не можех да си представя. Суровите думи на Ана — „Няма да го продам на мили хора“ — вибрираха във вените ми като бодлива тел. Даниъл, с моите очи и с устните на майка си, продаден на човек, който ще го измъчва, ще го използва и в крайна сметка ще го убие, когато реши, че вече му е непотребен. Или ако оцелее, преживяният ужас ще го превърне в прекършена, объркана, сломена личност. Не бях прегръщал Даниъл, не бях го виждал със собствените си очи, но не можех да го обрека на такава участ. За нищо на света.

Странно беше усещането да пътувам с метрото, готов да извърша убийство. Мъж, който миришеше на ментови бонбони, застана твърде близо до мен, момиче с морава рядка коса се взря в обувките ми и през слушалките й в миг долових далечни Моцартови трели да се понасят из метрото като изгубени туристи. Двамина срещу мен разговаряха на португалски и аз се заслушах. Прекараш ли детството си, обикаляйки целия свят, усвояваш по нещичко от много езици. Разговаряха за приятел, обсъждаха предимствата и недостатъците му, усмивката му, скъперничеството му, когато избира ресторанти… Нормален ежедневен разговор, а аз седях и обмислях как да убия хладнокръвно един младеж.